Определение № 13953 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на Кооперация "Синдикална Взаимозастрахователна кооперация -СиВЗК" срещу определение от 14.10.2024 г. по адм.д. №2888/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставено без разглеждане искането на Кооперация "Синдикална Взаимозастрахователна кооперация -СиВЗК" за спиране предварителното изпълнение на решение № 1501-ЖЗ/01.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор, с което е отнет лиценза на Кооперация "Синдикална Взаимозастрахователна кооперация -СиВЗК" за извършване на застраховане, издаден с решение по Протокол № 30 от 10.08.1998 г. на НСЗ. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че не е съобразена разпоредбата на чл.297, дял V, от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), съгласно която държавите-членки гарантират, че решенията, които са взети по отношение на застрахователно или презастрахователно предприятие по силата на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които прилагат настоящата директива, са обект на правото на съдебна защита. Според жалбоподателя съдът е следвало да прецени и дали е налице противоречие на разпоредбата на чл. 13, ал.3, изр. трето от ЗКФН с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КРБ. Ответната страна е представила писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. В производството по адм.д. №2888/2018 г., с писмена молба от 08.10.2024 г. жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Бояджиев е направил искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, което искане е поддържал в съдебно заседание на 14.10.2024 г. по адм.д. №2888/2018 г. с допълнителни аргументи. За да остави без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт като процесуално недопустимо, тричленният състав на Седмо отделение е приел, че искането е подадено от надлежна страна, по отношение на акт, който е оспорен по съдебен ред и който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение - чл. 588, ал. 5 от Кодекса за застраховането. С допълнението обаче на чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (доп., бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е предвидено изключение от приложението на чл. 166 АПК при обжалване на индивидуалните административни актове на Комисията за финансов надзор. С оглед предвидената от законодателя изрична забрана за съдебен контрол съдът не разполага с правомощие по чл. 166, ал. 4 АПК да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на решението на КФН не е допуснато с акт на КФН разпореждане по чл. 60 АПК, който да е обект на съдебна защита, а е по силата на закона. Следователно не е налице акт на КФН за допускане на предварително изпълнение за който да не е гарантирана съдебна защита. Решението което е взето от КФН е за отнемане на лиценза и то е предмет на съдебно обжалване, а предварителното изпълнение на това решение е по силата на закона - съгласно чл. 588, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 588, ал. 5 от КЗ решението за прилагане на принудителни административни мерки подлежи на незабавно изпълнение независимо дали е обжалвано. Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение. Общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 АПК е, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Чл. 13, ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор предвижда, че индивидуалните административни актове на комисията се мотивират и подлежат на обжалване пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на индивидуалния административен акт. При обжалване чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилага. След като разпоредбата на чл. 13, ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор дерогира приложението на чл. 166 АПК относно индивидуалните административни актове на комисията, правилно е прието, че искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт на основание чл. 166, ал.4, във връзка с ал.2 АПК е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Жалбоподателят не е направил искане за сезиране на КС за противоконституционност на разпоредбата на чл. 13, ал.3 изр. последно от ЗКФН. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КРБ предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон, какъвто е настоящия случай. От друга страна следва да се има предвид, че решението на КФН за отнемането на лиценза е изпълнено още при издаването на решението през 2017 г., поради което не е допустимо 7 години след това лицензът да се връща преди да е приключило съдебното производство по оспорването му което е било спряно. При положение, че кооперацията извършва дейност и съществува не е допустимо спиране на предварителното изпълнение преди приключване на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт, още повече при констатирано нарушение и издаден санкционен акт не е допустимо да се връща лиценза предварително. В този смисъл твърдението, че са налице нови обстоятелства - обобщен доклад на квесторите, съдържащ информация за финансовото състояние на кооперацията и заверени от одитор годишни финансови отчети не дават основание за спиране на предварителното изпълнение на акта, в резултат на което броят на застрахованите лица е намалял повече от десет пъти.