Определение № 634 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 443/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. И., срещу определение на Русенски окръжен съд № 1070 от 15.10.2025 г. по гр.д.№ 486/ 2025 г., с което К. И. И. е осъдена да заплати на М. Т. К. сумата 1 753,56 лева - разноски по делото. Жалбоподателката поддържа, че е осъдена да заплати разноски не за отхвърлена част от иска, a за прекратяване на част от производството, което прекратяване се дължи на неправилно администриране на въззивната жалба от съда. Затова тя нямала вина, съответно не следвало да бъде осъждана за разноски. Самото определение, с което било прекратено частично производството, било нищожно, тъй като жалба била подадена и от „Галиани 13“ ЕООД, съответно върху обжалваемия интерес била внесена цялата дължима държавна такса, изискана от първоинстанционния съд. Поради това жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответната страна М. Т. К. не взема становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба, предявена от К. И. И. и от „Галиани 13“ ЕООД, против М. Т. К., предявени са осъдителни искове, които след уточнение съдът е приел, че са цена съответно 6 635,63 лв и 18 000 лв. С решение от 30.12.2024 г. по гр.д.№ 427/ 2016 г. Русенски районен съд отхвърлил исковете. Срещу решението в неговата цялост е подадена въззивна жалба от К. И. И., „Галиани 13“ ЕООД не е обжалвало решението. По жалбата е образувано гр.д.№ 486/ 2025 г. на Русенски окръжен съд, по което с протоколно определение от 26.09.2025 г. производството по въззивната жалба на К. И. И. против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Галиани 13“ ЕООД против М. К. иск за сумата от 18 000 лева, е прекратено. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Със следващо определение № 1070 от 15.10.2025 г. по гр.д.№ 486/ 2025 г. въззивният съд се произнесъл по направеното в съдебното заседание искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски процентно на сумата, за която е прекратено производството по делото. Установил, че платеното от М. К. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция е в размер 2 400 лева. За прекратената част пропорционално разноските възлизали на 1 753,56 лв, които К. И. следвало да бъде осъдена да заплати на въззиваемия. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намерил за неоснователно. Определението е законосъобразно. Макар с непрецизно формулиран диспозитив, съдебният акт е издаден в производството по чл.248 ГПК – с него се допълва протоколното определение, с което производството по делото е прекратено, в частта за разноските, като въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия разноски, съразмерно с прекратената част. Тези разноски са дължими, съгласно чл.78 ал.4 ГПК, извършването им е доказано и възлагането им е поискано. Налице са били всички предпоставки за допълване на прекратителното определение и съдът с основание е възложил част от разноските по въззивното производство /пропорционално на материалния интерес, по който производството е прекратено/ в тежест на ищцата. Неоснователни са доводите й в частната жалба, че тя нямала вина за прекратяването, съответно не следвало да бъде осъждана за разноски. На първо място, отговорността за разноските в производството е обективна и такава се носи без оглед наличието или липсата на виновно поведение. Освен това причината за частичното прекратяване на производството е именно поведението на ищцата, която е подала въззивна жалба срещу решение, с което е отхвърлен иска на трето лице, т.е. в нарушение на забраната по чл.26 ал.2 ГПК е предявила пред съда чужди /на „Галиани 13“ ЕООД/ права. Неоснователни са и доводите, че определението, с което е прекратено частично производството, е нищожно. Актът е издаден от компетентен орган в надлежната форма, няма съмнения по валидността му, а правилността му не може да се проверява, тъй като ищцата е пропуснала възможността да го обжалва. Налице са били предпоставките за допълване на този акт в частта за разноските и частната жалба срещу определението, с което това е сторено, е неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд