Определение № 49 от 08.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1509/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК по молба на ответника-жалбоподател „П. Битсианис – Монопросопи Етерия Периоризмеризменис Евтенис“ за допълване на постановеното по делото определение относно разноските. Ищецът „Контекс Дружба“ ООД оспорва молбата. Молбата е допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Исковото производство е образувано по искове за заплащане на възнаграждението по отделни фактури по сключен между страните договор за изработка и доставка на облекло. С основния и допълнителния отговор на исковата молба ответникът, предявявайки възражение за липса на международна компетентност на българските съдилища, е направил и искане за присъждане на разноски. Към този момент доказателства за направени разноски не са били представени. С определение от 27.10.2020 г. първоинстанционният съд е прекратил производството поради липса на международна компетентност, без да разгледа въпроса за разноските. Препис от определението е бил връчен на ответника на 03.12.2020 г. С отговора срещу подадената от ищеца частна жалба, изпратен по пощата на 12.02.2021 г., ответникът е направил отново искане за присъждане на разноски, като е приложил списък по чл. 80 ГПК, претендирайки да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3911,66 лв. Като доказателства е представил фактура от 27.07.2020 г. с уговорено възнаграждение в размер на 6845,40 лв., както и два броя извлечения от банковата сметка на упълномощеното адвокатско дружество, от които се установява, че адвокатското възнаграждение е било частично заплатено на 02.10.2020 г. (в размер на 1000 евро) и на 09.02.2021 г. (1000 евро). На 15.03.2021 г. въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и е върнал делото за продължаване на производството. С касационното определение, чието допълване се иска, след отмяна на въззивното определение производството по предявените искове е прекратено поради липса на международна компетентност. Последователна е практиката на ВКС, че претенцията за разноски може да бъде валидно заявена, респ. доказателствата за направени разноски може да бъдат представени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6/2012 на ВКС- ОСГТК), а когато производството е прекратено в закрито заседание, правото на разноски може да се реализира само с искане по реда на чл. 248 ГПК, при което доказателствата за подлежащите на присъждане разноски (т. е. сторените до момента на прекратяването) могат и следва да бъдат представени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (ч. т. д. № 962/2021 г., ВКС, II т. о. и цитираната там практика). С оглед така установената практика молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Претендираните разноски (адвокатско възнаграждение) се твърди (а и се установява от представената фактура) да се отнасят за първоинстанционното производство, поради което искане за присъждането им с представяне на съответните доказателства ответникът е следвало да направи пред първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК в срока за обжалване (до 10.12.2020 г.). Такова искане не е било своевременно направено, нито са били представени в този срок доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, поради което правото на ответника да претендира за присъждане на тези разноски е преклудирано, съответно в настоящото частно касационно производство на присъждане подлежат единствено разноските, пряко свързани с него, за каквито обаче съответно искане не е направено. С тези мотиви съдът