Определение № 121 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2194/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД срещу определение № 11763/30.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1558/2020 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу определение № 91/07.01.2020 г. по т. д. № 96/2019 г. на Софийски градски съд за неприемане разглеждането на претенции с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 129 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД и прекратяване на производството в тази му част. Дружеството прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. В жалбата излага доводи, че преценката на въззивния съд за непреграждащия характер на постановеното от СГС определение е неправилна. Вярно според жалбоподателя е обратното – определението, с което не се приемат за разглеждане заявените от него претенции в резултат от уточнение на исковата молба, е преграждащо. Евентуалните искове не са новопредявени, а в случай, че бъдат възприети за такива, то според жалбоподателя във фазата на уточняване на исковата молба това е допустимо да се случи. Ответниците по жалбата Н. Б. и „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД я оспорват като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Заявяват, че определението на въззивния съд е правилно като се позовават на съдебна практика, постановена от ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Установява се по делото, че в рамките на производство по т. д. № 6379/2012 г. СГС е разгледал предявени от „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД срещу Н. В. Б. и „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. Предмет на установяване по исковете е право на собственост на ищеца върху 329 200 дружествени дяла от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ООД на основание извършен апорт на недвижим имот. Съединен с установителните искове при условия на евентуалност е и иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на сключения на 22.08.2012 г. между ответниците договор за покупко – продажба на дружествени дялове от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ООД за относително недействителен. Предвид уважаване на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК СГС е оставил без разглеждане иска по чл.135 ЗЗД. По въззивна жалба на Н. В. Б. срещу решението на СГС от Апелативен съд София е било постановено решение за потвърждаване на първоинстанционното такова в частта по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу Н. В. Б., и в частта, с която е оставен без разглеждане иска по чл. 135 ЗЗД, а въззивната жалба на Б. срещу първоинстанционното решение в частта по установителния иск на „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД срещу „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД е била оставена без разглеждане. По касационна жалба на Н. В. Б. от ВКС, I ТО е било постановено решение № 225/07.01.2019 г. по т. д. № 3145/2017 г., с което въззивното и първоинстанционно решения са обезсилени и делото е върнато на СГС с указания за обездвижване на исковата молба, предявена от „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД. В решението е посочено, че самостоятелен иск за установяване собственост върху дружествени дялове, при който страни са само тези по договора, е недопустим, в случай, че се търси защита на членствено правоотношение и обвързване на търговското дружество от субективните предели на силата на пресъдено нещо. В решението е посочено още, че, ако ищецът търси само облигационни последици от сключения договор, то тогава следва да се измени петитумът на главния иск и да се конкретизира обстоятелствената част на евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания с определение от 05.04.2019 г. СГС е оставил производството по делото без движение и е дал възможност на ищеца „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД да уточни дали предявява иск за установяване на членствено правоотношение по смисъла на чл. 71 ТЗ или осъдителен такъв за плащане цената на прехвърлени дружествени дялове от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ООД. С молба вх. № 57658/30.04.2019 г. ищецът е уточнил, че предявява установителни искове срещу ответниците „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД и Н. В. Б., че той е притежател на 329 200 дружествени дяла от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД, както и иск по чл. 71 ТЗ срещу „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД за установяване на членствени права, т. е. кумулативно съединени установителни искове като тези по чл. 124, ал. 1 ГПК са обуславящи, а искът по чл. 71 ТЗ е обусловен от уважаване на първите два /виж т. 13 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Ищецът е заявил и искове по чл. 29, ал. 1, предл. III ЗТРРЮЛНЦ срещу „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД, „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД и Н. В. Б., с които цели да се установи, че вписванията под №№ 20100830120625 и 20120828151332 по партидата на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД са на несъществуващи обстоятелства. При евентуалност ищецът е заявил иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 129 ТЗ за осъждане на Н. Б. да заплати цената на прехвърлените й дружествени дялове от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД в размер на 329 200 лв., ведно с лихва за забава в размер на 6 224, 81 лв. за периода 24.07.2012 г. до 28.09.2012 г., като в случай на уважаване на осъдителните искове е предявен и кумулативно съединен с тях иск по чл. 135 ЗЗД /виж т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, с който се претендира обявяване на сделката, сключена между Н. Б. и „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД за продажба на дружествени дялове от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД, за недействителна спрямо ищеца. С определение № 91/07.01.2020 г. по т. д. № 96/2019 г. СГС е приел уточнение по исковете за установяване принадлежност на дружествените дялове в полза на „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД и този за установяване на членствени права в „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД, а по отношение заявените искове по чл. 29, ал.1, предл. III ЗТРРЮЛНЦ, чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 129 ТЗ и чл. 135 ЗЗД е прекратил производството с мотив, че с уточнението са предявени нови искове, които не следва да бъдат приемани за разглеждане. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд София, като е счел, че актът на СГС не е от категорията преграждащи развитието на исковото производството, е оставил частната жалба на „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД без разглеждане. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд София определение е неправилно. За да се разреши повдигнатия процесуален спор, следва да се има предвид какви точно претенции са заявени от „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД с първоначалната искова молба, съответно дали е била налице висящност на исковото производство в прекратената от първостепенния съд част или с уточняващата молба № 57658/30.04.2019 г. се е стигнало до последващо обективно съединяване с нови искове. Отделно от това, следва да се имат предвид указанията, които са дадени с решение по т. д. № 3145/2017 г. от състава на ВКС, I ТО. При запознаване с материалите по делото се установява, че по първоначално образуваното производство по т. д. № 6379/2012 г. след неколкократни уточнения „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е заявил, че претендира да бъде установено по отношение на Н. Б. и „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД правото му на собственик върху 329 200 дружествени дяла от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД и да се постанови служебно заличаване в Търговския регистър, респективно вписване, че „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е собственик на процесните дялове. Претенциите му са обусловени от твърденията, че поради неплащане на уговорената цена по договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД, сключен на 23.07.2010 г. с ответницата Н. Б., той, като продавач, е извършил извънсъдебно разваляне на договора, съответно правото върху дружествените дялове не принадлежи нито на Б., нито на третото лице, с което по – късно тя е договаряла, „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД. В условия на евентуалност ищецът е заявил и претенция по чл. 135 ЗЗД за установяване относителна недействителност на сключения между Б. и „Уест рисайклинг енд енерджи“ ЕООД договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ЕООД от датата 22.08.2012 г. По повод така заявените претенции в касационното решение по т. д. № 3145/2017 са изложени мотиви, че предходните съдебни състави са се произнесли по нередовна искова молба. Те произтичат от разбирането, че, макар неперфектно заявена, от ищеца се търси защита на членствени права в „ЕН БИ ПРО ВИЖЪН“ ООД поради разваляне на договор за продажба на дружествени дялове от капитала на това дружество, евентуално изпълнение на задължението за плащане цената по договора и обезпечаване изпълнението на това задължение чрез предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. Следователно, налага се извод, че с молба вх. № 57658/30.04.2019 г. ищецът „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД не е предявил инцидентен иск, нито друг нов такъв, за да се приеме, че е налице разрешението по т. 7а от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, а е изпълнил указанията на съда да внесе уточнение в заявените преди това искови претенции. За дружеството е налице интерес от защита както на твърдените членствени права с исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 71 ТЗ и чл. 29, ал. 1, предл. III ЗТРРЮЛНЦ /решение № 16/28.06.2018 г. по т. д. № 1305/2017 г. на I ТО на ВКС/, така и на възникналото в резултат от продажбената сделка парично притезание /решение № 25/10.06.2016 г. по т. д. № 3113/2014 г. на I ТО на ВКС/. Няма пречка тези права да бъдат реализирани при условия на евентуалност. Доколко основателни са заявените претенции е въпрос по същество на спора, на който съдът следва да отговори с решение, а в случай, че същите се нуждаят от допълнителни уточнения, то е необходимо постановяване на разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК. Постановеното на 07.01.2020 г. от СГС определение има прекратителен характер, какъвто диспозитив всъщност е и формиран. Като преграждащо, определението попада в хипотезиса на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на обжалване пред въззивната инстанция, т. е. подадената от „СЕЛЕКТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД частна жалба е допустима. Апелативен съд София дължи произнасяне по същество дали производството по т. д. № 96/2019 г. правилно е било прекратено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС