Решение № 5473 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. П., от гр. Стралджа, обл. Ямбол, чрез адв. В. Маринова, САК, против Решение N 1540 от 04.11.2025 г. по адм. д. N 365/ 2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол в частта над сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), в която е отхвърлен искът на А. П. П. срещу Областна дирекция на МВР – Ямбол (ОДМВР - Ямбол) за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева), произтекли от отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 25-0814-000029/ 18.03.2025 г. на Началник РУ - Стралджа, състояща се във временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е осъден ищецът да заплати разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в отхвърлителната част. Иска от ВАС да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск изцяло, като присъди и сторените деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмена молба процесуалният представител на касатора, адв. В. Маринова, поддържа жалбата, както е предявена и моли да бъде уважена изцяло, като бъдат присъдени сторените разноски за двете инстанции. Представя списък с разноски за касационната инстанция. Ответникът – ОДМВР - Ямбол, в писмен отговор, чрез юрк. Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на А. П. П., подадена чрез адв. В. Маринова, САК, против ОДМВР - Ямбол, с която се претендира да бъде осъдена Областна дирекция на МВР - Ямбол да заплати на ищеца сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените в периода от 18.03.2025 г., датата на отнемане на СУМПС до 12.06.2025 г., датата на връщане на СУМПС, неимуществени вреди, изразяващи се в крайно тежкото засягане на всички аспекти от личния му живот и емоционалното му здраве - чувство на срам, унижение, безпокойство, уронване на доброто име и създаване на негативен и престъпен образ сред обществото и семейството му, тъй като отнемането на СУМПС е довело до изключително тежко уронване на личното и професионално достойнство на ищеца, работещ като държавен служител -пожарникар в PC „ПБЗН" - гр. Стралджа към ГД „ПБЗН" към МВР - София и до дисциплинарно производство, образувано със Заповед № 1983к-625/ 31.03.2025 г., прекратено със заповед № 1983к-1660/ 05.08.2025 г.; до прием на антидепресанти медикаментозно и нарушаване на нощния сън; до възможност да се окаже фактор, препятстващ за бъдещата месторабота на сестра му, която кандидатствала за заемане на длъжност в структурите на ДАНС; до изостряне и влошаване на отношенията с приятелката му, стигнало до трайна невъзможност да контактуват пълноценно и впоследствие отношенията им изцяло да са се провалили, т.к. поради липсата на СУМПС не е можел да я посещава и да отиват на различни места за отдих и почивка, които е обичайно да се посещават през летния период - море, планина, различни културни мероприятия в страната и в чужбина и пр., които били планирали с приятелката си и със семейството си, но не можели да бъдат осъществени; до невъзможност да оказва помощ, шофирайки лекия автомобил на дядо си, който е възрастен човек и е имал сериозни здравословни проблеми и винаги и само ищецът го е водил на лекари и клиники, когато се наложи, като в периода от 01.04.2025 г. до 05.04.2025 г. следвало да постъпи на лечение в Клиника за лечение на кожни заболявания в гр. София. С исковата молба е заявено, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от издадена срещу ищеца Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0814-000029/ 18.03.2025 г. на Началник РУ - Стралджа към ОДМВР - Ямбол, с която му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", отменена с влязло в сила Решение № 1050/ 10.07.2025 г. по адм. дело № 151/ 2025 г. на Административен съд – Ямбол. Претендирана е и законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от датата на постановяване на отменителното за ЗППАМ решение № 1050/ 10.07.2025 г. От фактическа страна по делото е установено, че на А. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1320169/ 17.03.2025 г., издаден от младши автоконтрольор при РУ -Стралджа за това, че на 17.03.2025 г., около 15:18 часа, в гр. Стралджа по [улица], до номер [номер], в посока към кръстовище с ул. [улица], управлява собствения си лек автомобил БМВ 318Д с регистрационен номер [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000" с инвентарен номер ARSD-0029 и тестова касета с номера REF 8323634 и LOT ARTK-036, като уредът е отчел положителна проба номер 00055 за употреба на „кокаин". На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 267301 и бил съпроводен до ФСМП, гр. Стралджа, където дал биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен лабораторен анализ. На база посочения АУАН и фактическите му констатации със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0814-000029/ 18.03.2025 г. на Началника на РУ - Стралджа към ОДМВР - Ямбол на основание чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. От заключението на вещите лица по назначената и изготвена във фазата на досъдебното производство токсикохимична експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-285 от 26.03.2025 г., е прието за установено, че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 17.03.2025 г. от лицето А. П. П., за обект кръв - не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози; за обект урина - установено бензоилекгонин (метаболит на кокаина). Съдът е приел, че за констатираното нарушение против А. П. е било образувано и наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което е било прекратено с Постановление изх. № 1333/25 от 02.06.2025 г. на заместник - районен прокурор на РП - Ямбол, като от отбелязаното върху наличния по делото екземпляр е направил извод, че отнетото от ищеца СУМПС му е било върнато на 12.06.2025 г., който факт е счетен за безспорен между страните. За безспорно е било прието и, че с Решение № 1050/ 10.07.2025 г. по адм. дело № 151/ 2025 г. на Административен съд - Ямбол е била отменена ЗППАМ № 25-0814-000029/ 18.03.2025 г. на Началник РУ - Стралджа към ОДМВР - Ямбол, което решение е влязло в законна сила на 10.07.2025 г. От приетите по делото доказателства съдът е извел, че със Заповед № 1983к-625/ 31.03.2025 г. на Директора на ГД „ПБЗН" към МВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор А. П. П., пожарникар в PC „ПБЗН" - гр. Стралджа към ГД „ПБЗН" към МВР – София, което производство е образувано във връзка с нарушението, предмет на ЗППАМ и е прекратено със Заповед № 1983к-1660/ 05.08.2025 г. на Директора на ГД „ПБЗН" към МВР. В обжалваното решение е посочено, че като причина за прекратяване на производството е послужило заключението на вещите лица по назначената токсикохимична експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-285 от 26.03.2025 г., според която в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 17.03.2025 г. от лицето, е било установено наличие на метаболит на кокаина в пробата урина, докато в пробата кръв не е установено наличие на наркотични вещества. В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, пресъздадени в съдебното решение, от които е установено емоционалното, физическо и психическо здраве на ищеца след налагане на ЗППАМ и са потвърдени изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Решаващият състав е приел, че в настоящия случай е налице незаконосъобразен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0814-000029/ 18.03.2025 г. на Началник РУ -Стралджа към Областна дирекция на МВР-Ямбол, която е отменена с Решение № 1050/ 10.07.2025 г. по адм. дело № 151/ 2025 г. наАдминистративен съд - Ямбол. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е извел, че ищецът в периода от издаване на процесната заповед и отнемане на СУМПС до неговото връщане, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се според показанията на свидетелите в това, че е преживял тежко събитията, емоционално се сринал, оплаквал се, че не може да спи и мисли само за това, бил притеснен и изпитвал силна тревожност, които са в резултат на първоначално установената при проверката употреба на наркотични вещества, отнемането на СУМПС и образуваното в тази връзка дисциплинарно производство. При този извод съдът е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт на ответника и така посочените неимуществени вреди, които са настъпили за ищеца, при което е счел, че претенцията за обезвреда на причинените неимуществени вреди се явява частично доказана по основание само относно така описаните негативни изживявания. По отношение размера на претендираните вреди съдът е изложил, че съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неимуществените вреди обезщетението се определя по справедливост, като, за да бъде справедливо едно обезщетение, то следва да компенсира, доколкото е възможно, причинените вреди. Посочил е, че справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е настъпило, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. При определяне размера на подлежащите на обезщетяване преживявания е съобразил тяхното времетраене за периода, в който е било отнето СУМПС, както и интензитет, който е счел, че не може да причини изключително тежко уронване на личното и професионално достойнство на ищеца, както и обстоятелството, че последният е бил наясно, че не е употребил наркотични вещества, поради което не би следвало да изпитва сериозни притеснения за крайния резултат от изследванията и изхода от създалата се ситуация. При тези обстоятелства съдът е стигнал до извод, че справедливото и адекватно обезщетение с оглед причинените вреди е в размер на 500 лева и този размер съответства на характера и обема на причинените вреди, която сума е присъдил, ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението - 10.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като в разликата до претендирания размер от 5000 лева е отхвърлил претенцията. За да отхвърли иска за горницата над 500.00 лв., съдът е приел, че свидетелските показания за създадено в обществото негативно отношение към ищеца били изключително общи и без каквато и да е конкретика, за да послужат като основание за постановяване на съдебен акт, който не може да се базира на мълви и слухове. В същото време свидетелите не сочели ищецът да е възприемал лично и непосредствено това негативно отношение, доколкото и да е имало такова, то не е било демонстрирано пред него, поради което и не може да е изпитвал отрицателни емоции от това да е търпял неимуществени вреди. На второ място, съдът е отразил в решението си, че здравословното състояние, в т.ч. и приемането на лекарства като антидепресанти, се установява с писмени доказателства като резултати от медицински прегледи, епикризи, рецепти и други, а не със свидетелски показания, още повече, че сведенията, например за безсъние, били получени лично от самия ищец или се давали от неговата майка, която в това си качество е пряко заинтересована от изхода на делото. Съдът е счел, че не са се събрали данни и доказателства във връзка с твърдението за наличие на възможност отменената заповед за ПАМ да се окаже фактор, препятстващ за бъдещата месторабота на сестра му, която кандидатствала за заемане на длъжност в структурите на ДАНС. По отношение прекъсване връзката с приятелката на ищеца, съдът се е позовал на факта за наличие на редовни и достъпни автобусни и ж.п. връзки между гр. Стралджа и гр. София, от който е извел, че отнемането на СУМПС не може да доведе до невъзможност ищецът да пътува до гр. София и това да бъде единствената причина за влошаване и прекъсване на отношенията с приятелката му. За несъстоятелно е възприел и твърдението, че в резултат на това са се провалили плановете им за лятна почивка, т.к. СУМПС било върнато много преди настъпване на летния сезон, а що се касае до организирани екскурзии и почивки, то те не се осъществяват с личен автомобил и няма доказателства да са резервирани такива. За неоснователни и недоказани е приел и твърденията, че ищецът бил в невъзможност да оказва съдействие на дядо си във връзка с тежкото му здравословно състояние и конкретно провеждано лечение, тъй като не били налични писмени доказателства за последното, а от друга страна управляването на личния автомобил от ищеца за целта според съда не била единствената възможност за транспорт при действително възникнала необходимост. При тези мотиви е постановил решението в отхвърлителната му част. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, що се касае до определения размер на обезщетение. Предявеният иск е с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Правилно съдът е приел, че в случая неимуществената вреда е пряка и непосредствена последица от отменената заповед, но е необоснован изводът му по отношение претендирания размер. Не е спорно по делото, че за период от почти три месеца А. П. е бил с отнето СУМПС в резултат на незаконосъобразната заповед. Няма спор, че в резултат на констатираното нарушение, издаденият АУАН и съответно ЗППАМ, със съдържащите се към тях документи и Докладна записка № 814р-3178/ 18.03.2025 г. на ВПД началник на РУ – Стралджа към ОДМВР - Ямбол със Заповед № 625/ 31.03.2025 г. е било образувано срещу ищеца дисциплинарно производство, прекратено едва на 05.08.2025 г. със Заповед № 1983к-1660 на Директора на ОДМВР - Ямбол. Няма спор, че към момента на проверката за наркотици ищецът е бил държавен служител – младши инспектор – пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на неселението“ – Стралджа към РДПБЗН – Ямбол. По делото е приложена и Заповед за задържане на лице от 17.03.2025 г., 15.35 часа, с която е задържан А. П. за 24 часа, като е освободен на 17.03.2025 г. в 17.45 часа. При задържането е проведен обиск на служителя и са му взети личния телефон и портфейла. Като доказателство по делото е прието и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.05.2025 г. на зам. – адм. ръководител – зам. – районен прокурор на Районна прокуратура – Ямбол, А. С., от което е видно, че във връзка с констатираното нарушение е образувано на 17.03.2025 г. досъдебно производство № 3/ 2025 г. на ОСлО в ОП – Ямбол, по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото неотложно действие по разследването, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В Постановлението за прекратяване е отразено, че по повод нарушението на 18.03.2025 г. е издадена ЗППАМ № 25-0814-000029, с която е отнето СУМПС на А. П., че е бил извършен оглед на мястото на проверката и че е иззето вкл. и МПС, управлявано и собствено на водача. По делото са разпитани трима свидетели, предупредени за наказателната отговорност при неистинност на показанията им. Необосновано съдът не е кредитирал техните показания, които са дадени в резултат на лични впечатления, наблюдения и споделяне от ищеца. Майката е най – близкият човек на ищеца и несъмнено тя е имала най – преки впечатления от това как му се е отразил незаконният акт. Така нейните показания, че се е сринал емоционално, бил под голям стрес, че случилото се било голям шок за него, както и за всички негови близки, понеже бил на отговорна длъжност - служител на МВР и това било голям срам за него, се подкрепят и от останалите свидетелски показания. Тя споделя, че се е срамувал да излезе от вкъщи, тъй като живеят в малък град, всички го познавали и помислили, че е наркоман. Не можел да спи, не можел да се храни. Преминал на антидеприсанти. Отнемането на СУМПС и начинът, по който това станало, променил погледът към него от кръга на близки приятели, познати, роднини. Всички започнали да се съмняват дали наистина не е употребявал наркотици. Хората започнали да ги избягват. Тъй като Стралджа е малък град, а акцията била в центъра на Стралджа, в продължение на три, четири часа, това събитие се разпространило веднага… Обстоятелството, че акцията била в центъра на града, се потвърждава от постановлението за прекратяване на наказателното производство, че е бил проведен оглед на мястото на проверката, където е бил автомобилът на ищеца, след което е било иззето МПС. Всички тези факти неизменно са се отразили на психическото и емоционално състояние на ищеца, а и на близките му. Майката твърди, че след като се случило това, проверката му била март месец, на 17.03.2025 г., а може би два, три дни след това той започнал да приема антидепресанти и това приемане продължило, докато му върнат книжката, като постепенно, постепенно ги намалил. Св. П. споделя своето виждане и относно раздялата му с приятелката и обстоятелствата, свързани с необходимостта синът ѝ да обгрижва дядо си и да го води на лекар. Няма основание за съмнение в нейните показания. Логично е неимуществените вреди, изразяващи се в безпокойство и притеснение, като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близък човек, пред който могат да бъдат разкрити и с който негативните чувства могат да бъдат свободно споделени. Еднопосочни с показанията на св. П. са показанията и на св. Б. и св. Г. – колеги на ищеца. Те потвърждават, че А. П. преживял тежко събитията. Сринал се емоционално. Не можел да спи. Повечето хора повярвали, че е употребявал наркотици и останал малък кръг от приятели, които го подкрепяли. Излязъл в отпуск и не се срещал с хора. Св. Г. определя състоянието му като силна тревожност. Фактът на случилото се станал обществено известен и хората се усъмнили в него. Споделил със св. Г., че в резултат на случилото се се е разделил и с приятелката си, която св. Г. бил виждал веднъж. След анализ на установените по делото факти, следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Тези негативни преживявания са в пряка и непосредствена последица от отнетото СУМПС с отменената поради незаконосъобразност ЗППАМ и подлежат на овъзмездяване чрез присъждане на обезщетение. Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент, но и не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Неправилно обаче съдът е приел, че интензитетът на увреждане не е бил висок. Събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност – издадената ЗППАМ, с проведения оглед в центъра на града, допринесъл случката да се разпространи в този малък град, образуваното дисциплинарно производство със снемане на обяснения от служителите за личността на служителя, образуваното наказателно производство, задържането на лицето и обиска му, като се има предвид, че е служител на МВР, неизменно еднопосочно установяват истинността на заявеното от свидетелите, че събитията са довели до емоционален срив у ищеца. При преценката за размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции е около три месеца, но интензитетът на засягане е значителен, с преживяна висока степен на тревожност. Срамът, разклатеното чувство за достойнство, съмнението у хората, че е нарушил закона и е употребявал наркотици, предвид, че е още повече служител на МВР, са довели до влошеното емоционално и психическо състояние на лицето. Дали незаконният акт и свързаните с него производства са довели до раздялата му с приятелката и са попречили на лечението на дядо му, са без значение, предвид всички останали безспорни доказателства, които установяват негативното въздействие на отменената като незаконосъобразна принудителна мярка. Искът при тези доказателства в предявения размер е напълно обоснован и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Като е приел обратното, съдът е постановил порочен акт, който е в противоречие със събраните доказателства и установената съдебна практика, поради което следва да бъде отменен в отхвърлителната му част и да бъде присъдена разликата до претендирания размер от 5000.00 лв./ 2556.46 евро или за сумата от 4500.00 лв./ 2300.81 евро, както и да бъде отменен в частта, в която е осъден ищецът да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника. Неоснователно съдът е приел, че не е доказано и искането за разноски в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата (ЗА). Законът изисква да бъде посочена хипотезата, в която се претендират разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата и доколкото в случая се твърдят „близки отношения“, то не е налице необходимост от други доказателства. Такава щеше да е налице, ако се твърдеше някоя от другите хипотези на чл. 38 от ЗА. От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за двете инстанции. По делото на Административен съд - Ямбол е приложен договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА с претендирана сума съгласно списъка за разноски от 3500.00 лв. Заплатена е държавна такса държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лв., която е присъдена. По отношение на сторените пред ВАС разноски по делото е приложена разписка за заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 70.00 лв. и договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА с претендиран размер от 2500.00 лв./ 1278.23 евро съгласно списъка за разноски. С оглед изхода на спора и поради това, че искът е изцяло уважен, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на А. П. П., с оглед представените доказателства, следва да се присъди размер на заплатената от него държавна такса от 5.00 лв. за касационно обжалване или 2.56 евро. За разликата до 70.00 лв., заплатени във вид на държавна такса за касационно обжалване или за сумата от 65.00 лв./ 33.23 евро касаторът може да подаде молба до ВАС за възстановяване на недължимо платена сума, тъй като дължимата държавна такса за касационно обжалване по дела по ЗОДОВ е в размер на ½ от таксата за образуване на първоинстанционното производство. По отношение претендираното адвокатско възнаграждение, за да се произнесе, съдът съобрази, че от ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед на това и като се отчете, че се касае за иск с определен материален интерес, а съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) минималният размер на адвокатското възнаграждение при иск от 5000.00 лв. е 800.00 лв., делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което са разпитани свидетели, като същевременно при активната защита на процесуалния представител са събрани относимите писмени доказателства, вкл. делото за отмяна на незаконосъобразната ЗППАМ, преписката по дисциплинарното производство, документи по досъдебното производство, то настоящият състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1000.00 лв. или 511.29 евро. За касационната инстанция, предвид стореното възражение за прекомерност и упражнената защита, настоящият състав, като съобрази, че тази защита е осъществена само с подаване на касационна жалба и молба за поддържане на жалбата, без явяване в съдебно заседание, фактическата и правна сложност на делото, определя размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 или в размер на 600.00 лв./ 306.77 евро. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ на ответника не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,