Определение № 8686 от 17.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” /ГД ГВА/, чрез юрк. Начков, против определение № 25249 от 24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 7278/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта с която е постановено спиране на предварителното изпълнение на заповед № 45-01-276/02.07.2025 г., издадена от главен директор на ГД ГВА. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, необоснованост и вътрешна противоречивост. Прави се искане за отмяната на оспореното определение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Н. Н. Х., чрез пълномощника си адв. Николова, в писмен отговор изразява подробно становище за правилност на обжалваното определение досежно спирането на обжалвания административен акт. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 166 от АПК във връзка с чл. 34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/ е спряно предварителното изпълнение на заповед № 45-01-276/02.07.2025 г., издадена от главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че на 24.06.2025 г. Н. Н. Х. заедно с други служители, е завел сигнал в деловодствата на няколко държавни институции, включително прокуратурата, с твърдения за неправомерни действия и злоупотреба със служебно положение от страна на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. На 02.07.2025 г. главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” издава процесната заповед № 45-01-276/02.07.2025 г., с която на основание чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДСл временно отстранява от работа Х. до приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Видно от данните по делото на четирима от останалите служители, подписали сигнала са издадени заповеди за прекратяване на трудовите им правоотношения. Подателите на сигнала са сезирали Комисията за защита на личните данни с искане за предоставяне на защита по реда на ЗЗЛПСПОИН, в резултат на което с писмо с изх. № КВПС-01-40#8/18.07.2025 г. комисията е предоставила защита на Х. заедно с още осем лица по реда на ЗЗЛПСПОИН от момента на подаването на сигнала за нарушенията. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че защитата по ЗЗЛПСПОИН се явява специална спрямо АПК по отношение на предпоставките за прилагане. Изложил е мотиви, че спрямо Х., в качеството му на лице подало сигнал и получило защита, не може да се предприемат ответни действия от органа, срещу когото е подаден сигнала. Посочил е, че доколкото защитата по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН предвижда прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебно решение, се налага спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато по силата на закона. Въз основа на изложеното на основание чл. 166 от АПК във връзка с чл. 34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/ е спряно предварителното изпълнение на заповед № 45-01-276/02.07.2025 г., издадена от главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че с оглед дадената защита на Х. по реда на ЗЗЛПСПОИН следва да бъдат преустановени предприетите спрямо него действия до постановяване на съдебно решение. Съгласно нормата на чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН, защита по този закон се предоставя на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН предписва, че се забранява всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл. 5, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд. Съгласно чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН, в случай че е образувано съдебно производство, лицето по чл. 5 може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение, а ал. 2 предписва, че когато съдът установи, че предприетите ответни действия срещу лицето по чл. 5 са във връзка с подадения сигнал, постановява ответните действия да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение. С оглед горецитираните разпоредби на закона, както и изрично направеното от Х. искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, правилно първоинстанционният съд е постановил спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, тъй като в случая би могло да бъдат причинени значителни и труднопоправими вреди на оспорващия, презюмирани по силата на специалния закон ЗЗЛПСПОИН. Споделят се и изводите на съда, че дадената на Х. защита по реда на ЗЗЛПСПОИН се явява ново обстоятелство по чл. 166, ал. 2 от АПК и е основание допуснатото по силата на закон предварително изпълнение да бъде спряно. Неподкрепени от доказателствата по делото са изложените в жалбата твърдения, че издадената заповед предхожда по време подаването на сигнала, който осигурява защита по специалния закон, предвид което същата не е издадена с цел нанасяне вреди на лицето. Видно от данните по делото процесната заповед е издадена след като Х. заедно с други служители е подал сигнал срещу главния директор, а след издаването на заповедта Х. е сезирал КЗЛД с искане да му бъде предоставена защита по реда на ЗЗЛПСПОИН във вр. с отстраняването му от длъжност. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,