Определение № 9090 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Я. Х. И., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. В. Пенева, против определение № 19879 от 10.06.2025г., постановено по адм. дело № 1701/2025г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Я. Х. И., гражданин на Сирия, за възстановяване на срока за обжалване на решение № 7967 от 07.03.2025г. по адм. дело № 1701/2025г. на Административен съд София-град и е оставена без разглеждане като просрочена касационната жалба на Я. Х. И. против посоченото решение. В частната жалба се сочи, че пропускането на срока за касационно обжалване на първоинстанционното решение се дължи на особени непредвидени обстоятелства, свързани с нередовното връчване на съобщението за постановеното решение, както и неясното му съдържание, като се има предвид, че жалбоподателят не владее български език. Сочат се и проблеми с комуникацията между жалбоподателя и назначения му от съда служебен процесуален представител. Прави се искане за отмяна на определението и възстановяване на срока за обжалване. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на Я. Х. И., гражданин на Сирия, за възстановяване на срока за обжалване на решение № 7967 от 07.03.2025г. по адм. дело № 1701/2025г. на Административен съд София-град и е оставил без разглеждане като просрочена касационната жалба на Я. Х. И. против посоченото решение. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че посочените от молителя причини за пропускане на срока не могат да се приемат за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които да обуславят основателност на искането му за възстановяване на срока за касационно обжалване. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят - молител в производството за възстановяване на пропуснатия срок, не твърди, а и не се установяват особени непредвидени обстоятелства, които той да не е могъл да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Данните по делото сочат, че постановеното решение е редовно връчено на 19.03.2025г. на назначения му от съда служебен процесуален представител – адвокат С. Димова. Фактът, че жалбоподателят не владее български език, което е затруднило комуникацията с назначения му служебен процесуален представител, както и различното им виждане относно по-нататъшната защита на жалбоподателя по настоящото дело, не съставляват нито непредвидени или непредвидими обстоятелства, нито такива които да не са могли да бъдат преодолени от страната. Като е достигнал до същия краен извод по аналогични съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съответно, касационната жалба, подадена на 16.05.2025г., правилно е оставена без разглеждане, като просрочена, на основание чл. 231а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение