Решение № 352 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 186/2011 г.

Решение № 352 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 186/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. А. Я. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, адвокат Радостина К., приподписана от адвокат К. против въззивно решение на СГС, ГО, IV-Г състав от 9.07.2010 г. по гр. д. № 3064/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, 42 състав от 30.09.2009 г. по гр. д. № 11076/2008 г., с което са отхвърлени предявените от С. А. Я. срещу К. С. Ц. и С. А. Ц. субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. посл. ЗЗД за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 60/27.08.2007 г., том I, н. д. № 51/2007 г., по силата на който Л. С. Йовчова, починала на 24.09.2007 г. е прехвърлила на К. С. Ц., като непълнолетна със съгласието на нейния баща С. А. Ц. правото на собственост върху апартамент № 75, [населено място], [жк.], [жилищен адрес] вх. "а", състоящ се от стая, кухня-бокс и обслужващи помещения, със застроена площ 41.84 кв. м, при съседи: апартамент № 74, тревна площ, коридор, [улица], заедно с принадлежащото таванско помещение № 2, с площ от 4.14 кв. м е нищожен, поради прикриване на дарение. За ответниците по касация К. С. Ц. и С. А. Ц. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмено становище от процесуален представител адвокат М. П. С определение № 897/14.07.2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, I г. о. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въззивният съд е препратил към мотивите на решението на първоинстанционния съд, правните изводи в което не съответстват на събрания по делото доказателствен материал и неточно са приложени разпоредбите както на материалния, така и на процесуалния закон - основания за отмяна на въззивното решение поради неправилност на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото събраните по делото доказателства следва да се обсъдят и преценят поотделно и в тяхната взаимна връзка и съдът следва да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по спора. При преценката на доказателствата следва да се има предвид обстоятелството, че касаторът-ищец е трето лице спрямо атакуваната от него сделка и твърденията му относно истинската воля на прехвърлителката по сделката за наличие на прикрита безвъзмездна сделка би могло да се приеме за доказано и по пътя на косвеното доказване /чрез индиции/. Независимо от това следва да се даде възможност на страните да ангажират допълнително доказателства, вкл. и чрез изслушването им по реда на чл. 114 ГПК (отм.) по всички въпроси, касаещи действителните прикрити отношения между страните по сделката, както и икономическото съдържание на вътрешните им отношения във връзка с процесната сделка, в който смисъл са указанията с Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ОСГК, ВС. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение