Определение № 208 от 01.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1480/2023 г.

Подадена е молба от Е. А. Б. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 802 от 17.10.2023 г. в частта относно разноските, като в полза на същата бъде присъдено платеното от нея адвокатско възнаграждение за частното въззивно и за частното касационно производство съответно в размер на 1 870 лв. и 8 000 лв. Ответникът по молбата – „Билиив“ ЕООД, [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата. По отношение на разноските за частното въззивно производство твърди, че не се дължат, тъй като искането за присъждането им е преклудирано, а освен това не са извършени никакви процесуални действия в защита срещу подадената частна въззивна жалба. За разноските за настоящото производство поддържа, че е налице неяснота относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид техническата поправка в него. Освен това, заявява и възражение за прекомерност на същото с оглед липсата на фактическа и правна сложност, като моли за намаляването му до 500 лв. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: В представения с отговора на частната касационна жалба договор за правна защита и съдействие от 04.09.2023 г. (написан на компютър) е посочено, че ответницата Е. А. Б. е заплатила в брой на процесуалния си пълномощник адвокат П. Б. от Хасковска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 8 000 лв. Доколкото обаче цифрата „8“ е написана допълнително, като ръкописно е поправена първоначално написаната цифра (същата не е видна), без да е установено в кой момент е извършена поправката, не може да се приеме, че заплатена е именно сумата 8 000 лв. Независимо от това, предвид безспорно установения факт, че е доказано плащане на адвокатско възнаграждение, в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, разноските следва да се счетат за доказани поне за сумата 1000 лв. (ако се приеме, че поправената цифра е „1“). Основателно, обаче, е заявеното от ответника по молбата възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на спора и от обема на правната помощ, осъществена от пълномощника на ответницата в настоящото производство, отговорността на частния касатор за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата 500 лв., която се доближава до минимално дължимото адвокатско възнаграждение за защита по частни граждански съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски същата следва да бъде оставена без уважение. Що се отнася до разноските за производството по въззивната частна жалба, компетентен да се произнесе по това искане е съдът, пред който са направени, т. е. въззивният съд. Друг е въпросът, че същото е преклудирано, предвид заявяването му извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК