Определение № 849 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1626/2023 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от „Топливо Енерджи“ ЕООД, [населено място] за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на Решение № 67/06.02.2023г. по в. т. д. № 1001/2022 год. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 902049/05.08.2022 г. на Окръжен съд – Благоевград по т. д. № 106/2020г., с което касаторът е осъден да заплати на ищеца „Сани - 2007“ ЕООД по иск с правно основание чл.59 ЗЗД сумата от 41 261 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на недвижими имоти, подробно описани в първоинстанционния съдебен акт, за периода от 01.07.2015 г. до 14.09.2019 г. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.второ ГПК. С Разпореждане от 16.10.2023г. съдията – докладчик по настоящото частно производство е дал на молителя възможност в тридневен срок от постановяване на акта, т.е. вкл. до 18.10.2013г., да представи платежен документ, удостоверяващ внесено по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на 41 261 лв. За разпореждането с дадените указания процесуалният представител на молителя е надлежно уведомен на 16.10.2023г. и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт няма данни за тяхното изпълнение. Предвид невнасянето на обезпечението в указания размер, не е налице една от задължителните предпоставки за допускане спиране изпълнението на въззивното решение, съгласно чл.282, ал.2 ГПК. При така установените обстоятелства молбата за спиране като неоснователна следва да се остави без уважение. Предвид горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение