Определение № 127 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 657/2014 г.

С молба, инкорпорирана в касационната жалба вх.№ 4980/2012г., адв. Н. П., назначена от първоинстанционния съд за особен представител на Р. Г. Р., е поискала да й бъде определено възнаграждение за извършеното процесуално представителство пред касационната инстанция. Видно, че адв. П. е назначена за представител на ответницата по иска Р. Р. по реда на чл. 47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца, които първоинстанционният съд е определил в размер на 150лв. Тъй като възнаграждение на особения представител се дължи за всяка инстанция, то следва да се определи такова и за настоящата инстанция, пред която адв. П. е извършила действия по подаване на касационна жалба и изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно указанията в т.6 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС размерът на възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид цената на иска 15362,90лв., възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата възлиза на 757лв. Тъй като производството по делото е приключило с окончателен съдебен акт - решение от 29.05.2014г., то е безпредметно задължаването на ищеца да внесе определеното възнаграждение. Сумата е дължима от представляваното лице, в чийто интерес е осъществена защитата. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.