Определение № 1300 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 959/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Апарел Кидс 20“ ЕООД - чрез адв. Т. Т. от АК-П., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 637/08.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 450/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 11275/31.01.2024 г., предявена от „Апарел Кидс 20“ ЕООД срещу определение № 357/29.01.2024 г., постановено по т. д. № 2228/2023 г. по описа на СГС, ГО, VІ-18 с-в, с което е оставена без уважение молбата на „Апарел Кидс 20“ ЕООД за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с уредената в чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ процесуалноправна норма, съгласно която решението на окръжния съд, респ. на Градския съд, дори и когато с него се уважава жалба срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър, подлежи на обжалване 7-дневен срок от съобщаването му на Агенцията по вписванията пред съответния апелативен съд. В този смисъл, счита, че това решение не е окончателно, поради което на обжалване подлежи и определението на първоинстанционния съд, произнесъл се по молба за изменение на постановеното от него решение в частта му за разноските – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК. Твърди, че тези съдебни разноски не могат да се претендират като обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (съгласно цитираната актуална практика на ВАС), тъй като е уреден специален нормативен ред за това (арг. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ). Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение Софийският апелативен съд е счел за недопустима частната жалба срещу определението на СГС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като съдебното решение, с което се отменя отказа на длъжностното лице по регистрацията и са дадени на агенцията задължителни указания за вписване, е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване и определението на първоинстанционния съд, с което се е произнесъл по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Настоящият съдебен състав напълно споделя тези правни съждения на въззивния съд. Производството по вписване, заличаване на вписване и отбелязване на актове в търговския регистър по своето естество е охранително, поради което при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване на вписването или обявяване, заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт – в този смисъл е разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ. По същите правни съображения и решението, с което се потвърждава отказа на длъжностното лице по вписванията, не се ползва със сила на пресъдено нещо. В този смисъл, както е изяснил първоинстанционният съд в определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, и съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията за вписване, заличаване на вписване и отбелязване на актове се развива едностранно, като в него не участва административният орган, постановил отказа. Следователно, тъй като с жалбата по реда на чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявителят иска от съда да получи съдействие - чрез своя правосъден акт да бъде задължен административния орган да упражни своите правомощия по вписване, заличаване на вписването, съответно обявяване на представен акт, производството по обжалването на тези откази по своето правно естество е охранително (безспорно, едностранно). Когато съдът предостави поисканото от молителя (заявителя) съдействие, неговото решение е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 537, ал. 1 ГПК. В конкретния случай по жалбата на заявителя съдът е отменил отказа на длъжностното лице по регистрацията, като го е задължил да впише обстоятелствата по съответното заявление, поради което той е оказал необходимо съдействие на заявителя за вписване на тези обстоятелства. Съдебното решение като благоприятно за него не подлежи на обжалване (практиката на ВКС, вкл. и тази, която е цитирана в този смисъл от първоинстанционния и въззивния съд, е константна). Съгласно правната норма, уредена в чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Следователно, необжалваемостта на постановеното решение по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предпоставя необжалваемост и на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. Въз основа на тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено. Тъй като предмет на настоящото съдебно производство представлява процесуалноправният спор дали определението на съда, с което се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по молбата за изменение на решението по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ в частта му за разноските, подлежи на обжалване, съставът на ВКС не може да разгледа въпроса дали сторените съдебни разноски в производството по обжалването на отказа на длъжностното лице по регистрацията да впише, да заличи вписването или да отбележи акт следва да се присъдят по реда на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ или могат да се претендират като компенсаторно обезщетение от Агенцията по вписванията по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Воден от горното, съдът