Определение № 86 от 13.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2559/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Ж. Д. Д., като процесуален пълномощник на С. С. Р., срещу определение № 645 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 129/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение № 157 от 09.07.2024 г. в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат Д. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, а присъденото на ответника ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение в размер 2 640 лв., с ДДС бъде намалено поради прекомерност. Частният жалбоподател счита атакуваното определение за неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че на представляващия го адвокат не се дължи присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА предвид липсата на сезиране на съда за присъждане на разноски, като твърди, че такова искане е направено в открито съдебно заседание на 21.05.2024 г. с представения от него списък по чл. 80 ГПК. По отношение на присъденото в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение поддържа, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед извършената от процесуалния представител на дружеството работа, същото е прекомерно и следва да бъде намалено до размер под минималния съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, позовавайки се на решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. Ответникът по частната жалба – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направени във въззивната инстанция, решаващият състав е съобразил развитието на производството, в т. ч. обстоятелството, че ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал въззивна жалба, на която ищецът С. Р. не е подал отговор, съответно не е поискал присъждане на разноски за оказана защита по въззивната жалба; ищецът се е възползвал от правото си да подаде насрещна въззивна жалба, по която в отговор от 29.05.2024 г. ответникът е поискал да му се присъдят разноски, с представен договор за правна защита и съдействие; ищецът е депозирал молба за приемане на списъка по чл. 80 ГПК, с която е поискал присъждане на разноски в случай, че насрещната въззивна жалба бъде уважена. С оглед на това, въззивният съд е преценил, че не следва да се присъдят разноски на адвокат Д. за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца С. Р., доколкото, от една страна, не е осъществена защита по въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, а от друга страна – насрещната въззивна жалба е оставена без уважение. Въззивният съд е счел за неоснователно и искането за намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Мотивирал се е с това, че при договаряне на възнаграждението от 2 640 лв., с ДДС е съобразен минималният размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че въззивното определение е неправилно в частта, с която е оставено без уважение възражението на ищеца за прекомерност на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед обжалваемия интерес по насрещната въззивна жалба на ищеца, предвиденото минимално адвокатско възнаграждение във връзка със защитата на застрахователното дружество по същата е в размер на 2 220 лв. (2 640 лв., с ДДС), което е съобразено от страната и процесуалния й представител, видно от договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 11.04.2024 г. Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по - нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по - нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и произтича преди всичко от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, а така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат категоричния извод, че във фазата на въззивното обжалване делото не е с голяма фактическа и правна сложност, тъй като спорът се свежда единствено до размера на присъденото на въззивника-ищец обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, по който въпрос е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС, в т. ч. и задължителна такава (ППВС № 4/68 г.). Поради това и с оглед обема на оказаната от процесуалния пълномощник на застрахователя правна помощ – изготвен отговор по насрещната въззивна жалба (по-малко от две страници), изразяващ се предимно в препращане към подадената от него въззивна жалба, то уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 640 лв., с ДДС се явява прекомерно. Ето защо, същото следва да бъде намалено до размер на сумата 600 лв., с включен ДДС, която настоящият състав намира за съответстваща на сложността на делото и извършената от пълномощника на застрахователното дружество правна работа във връзка с подадената от ищеца насрещна въззивна жалба. В останалата му част постановеното от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК е правилно. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът присъжда разноски, когато те са изрично поискани от страната, имаща право на такива съгласно чл. 78 ГПК. Това се отнася и за адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА – същото подлежи на присъждане само, ако е поискано в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ. В случая, видно от представения от ищеца-въззивник списък по чл. 80 ГПК, присъждането на разноски е поискано само в случай, че насрещната въззивна жалба бъде уважена, което условие обаче не се е сбъднало, тъй като подадената от него насрещна въззивна жалба е оставена без уважение. Поради това, в полза на процесуалния пълномощник на ищеца не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл. 38, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение