Определение № 129 от 16.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 969/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Етажна собственост в сграда В - Р. х. от А. комплекс „Т. к.” [населено място], против определение № 2486 от 04.05.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 169 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., за прекратяване на производството по делото поради международна неподсъдност на предявените от етажната собственост срещу С. Д. У. и Д. У., британски граждани, искове за присъждане на вземания за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на етажна собственост. К. съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е недопустима предвид правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК. Предявени са при условията на обективно съединяване установителни искове за вземане на етажна собственост против ответника за сумите общо от 1716,94 евро ведно със законна лихва от датата на предявяване на вземането до окончателното му изплащане. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая е явно, че дори съвкупността от претендираните суми не надхвърля прага за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Предвид изложеното, състав на ВКС