Определение № 505 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на М. Д. М., подадена чрез адв. Димитров против определение № 30837 от 19.09.2025Г., постановено по адм. д. № 5693/2025г. на Административен съд София-град (АССГ). Иска отмяна на определението и твърди, че неправилно е приложен чл.15, пар. 3 от Регламент 2016/ 679. Администраторът на лични данни не удовлетворява в цялост искането на жалбоподателя при упражняването му на правото на достъп до неговите лични данни. Поискани са копия от всички документи, в които се съдържат лични данни на М. Д. М., обработвани от „Агенция за събиране на вземания“, като изрично в заявлението е посочено желанието исканата информация и документи да бъдат предоставени на електронната поща на жалбоподателя. Ответната страна –„Агенция за събиране на вземания“ (АСВ) ЕАД оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата с вх. № 12442/20.05.2025г. на М. Д. М. срещу отказ по заявление с вх. № 25-00180-1/03.04.2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да уважи право на достъп по чл. 15 от Регламент 2016/679 и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. За да постанови този резултат съдът приема, че не е налице отказ на администратора на лични данни за предоставяне на достъп до личните данни на жалбоподателя по заявлението му от 03.04.2025г. Съдът посочва, че по така подаденото заявление е издадено решение на 05.05.2025г., което обратно на твърдяното в жалбата, е благоприятно за оспорващия, тъй като са удовлетворени неговите права и законни интереси. Определението е правилно. Правилно и с оглед на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че решението от 05.05.2025г. на администратора на лични данни е благоприятен за жалбоподателя административен акт, тъй като с него е дадена изчерпателна и точна информация за обработваните лични данни на М., за целите на обработването, получателите на които ще бъдат разкрити, срокът на съхранението на данните, източниците и категориите лични данни. На жалбоподателя са предоставени копия от документи-договор за потребителски кредит, искане за сключване на потребителски кредит, обобщена справка за личните данни на жалбоподателя, които са обработвани от администратора. В административния акт е посочена парола за достъп до всички поискани документи от жалбоподателя, с цел сигурност и осигуряване на поверителността на информацията. Копията са изпратени на електронен адрес на заявителя. Съгласно чл. 15, пар. 1 от Регламент 2016/679 субектът на лични данни има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват данните му, и ако това е така, да получи достъп до тях, като с пар. 3 само се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението / виж т. 31 от Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/21. Затова СЕС в съображението по т. 32 от същото решение посочва, че първото изречение на чл.15, пар. 3 от Регламента не може да се тълкува като установяващо отделно право от предвиденото в чл.15, пар.1. В Регламента не е дадено определение на използваното понятие "копие от лични данни", използвано в чл. 15, пар. 3, но в Решение по дело С-487/21 г. това понятие е изяснено като право на субекта на данни да получи от администратора вярно и разбираемо възпроизвеждане на всички лични данни, което право включва правото да получи копия от извлечения от документи или дори на цели документи или извлечения от база данни, които съдържат тези данни, ако предоставянето на такова копие е от съществено значение, за да може субектът на данните да упражнява ефективно правата, предоставени по регламента. В случая правото по чл. 15, пар. 1 от Регламент 2016/679 е упражнено от М., в срок е налице предоставяне на достъп до личните данни, с цялата информация по смисъла на чл. 15, пар. 1 от Регламента, които Агенцията обработва, като е посочена парола за достъп с цел опазване на сигурността на данните. Твърденията в частната жалба за непредоставяне на договор за цесия, сключен между Агенцията и „Сити Кеш“ ООД, не променят извода за законосъобразност на оспорения съдебен акт, тъй като както бе посочено по-горе, на заявителя са предоставени всички документи, съдържащи лични данни на М. и които се обработват от Агенция за събиране на вземания. Нещо повече, в мотивите на самия административен акт са изложени целите на обработване на личните данни на М. от агенцията, свързани с изпълнението на валидно поето от него задължение по силата на сключен договор за потребителски кредит със „Сити Кеш“ ООД (предоставен на хартиен носител на жалбоподателя), което задължение е прехвърлено на АСВ по силата на договор за цесия. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото. На основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение