Определение № 309 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2460/2014 г.

Производство по чл. 309, ал.1 ГПК. В подадената от [фирма] молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №127 от 10.05.2014 г., постановено по в.т.дело №535/2012г. по описа на Варненския апелативен съд, след постановяване на определение на ВКС, ТК по чл.288 ГПК, постановено по т.дело № 3284/2013г. от 28.03.2014г., е направено искане за спиране изпълнението по изп. дело №158/2011г. по описа на ЧСИ С. Я.. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] изразява становище за неоснователност на искането за спиране на изпълнението. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Изпълнителното дело е образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №14867/2011г. на В., за сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка по т.10 във вр. с т.9 от договор за счетоводни услуги от 20.09.2011г. При издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК същата подлежи на изпълнение, поради което защитата на длъжника срещу незабавното изпълнение е да обжалва с частна жалба по реда на чл. 419 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение и да иска отмяната му. Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение. Спиране на изпълнението е предвидено и в хипотезите на чл. 420 ГПК. Това е предвиденият от закона ред за защита на длъжника срещу незабавното изпълнение в заповедното производство. В случая производството по иска по чл.422 ГПК е било прекратено поради липсата на правен интерес за ищеца за установяване на вземането по исков ред, поради оттегляне на възражението по чл.414 ГПК от длъжника по издадената заповед за изпълнение. При тези фактически данни липсва правна възможност в рамките на настоящото производство ВКС да постанови спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело. Не са налице предвидените в чл. 432, ал. 1 ГПК основания за спиране на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 309, ал.1 ГПК. Подаването на молба за отмяна по чл.303 ГПК не спира изпълнението на решението. Подлежат на спиране осъдителните решение, тъй като те са изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист / чл.404, ал.1 и чл.405 ГПК/. Решението на Варненския апелативен съд, предмет на отмяна, не е осъдително. С него е обезсилено решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на [фирма] с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането по издадена в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №14867/2011г. на В., за сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка по т.10 във вр. с т.9 от договор за счетоводни услуги от 20.09.2011г., и е прекратено производството по делото. По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело е неоснователна и следва да се остави без уважение, Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение