Определение № 1403 от 06.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6859/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Д. С. С. – И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1385 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 103/ 2013 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 1866/ 2012 г., упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И. И., Е. [ЕГН], е предоставено на бащата И. В. И., определен е режим на лични отношения между майката и детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, по пет дни от зимната и пролетната ваканции и един месец през лятото, като същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер 80 лв. Жалбоподателката повдига материалноправния въпрос обуславя ли се интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от факта на упражняването на домашно насилие от единия родител спрямо другия или от факта на ограничаването на контактите между детето и единия родител от другия. Релевира също процесуалноправните въпроси допустимо ли е съдът да промени фактическото състояние по упражняване на родителските права без да е изслушал експертиза как това ще се отрази на детето; допустимо ли е предоставяне на родителските права да се поиска едва с насрещна въззивна жалба; и за задължението на съда служебно да взема предвид факти с оглед защита интереса на детето и да събира доказателства за тях. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и че по тях има противоречива практика и моли то да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответната страна И. В. И. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, като поддържа, че поставените от жалбоподателката въпроси не се решават противоречиво от съдилищата. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - за основателно. Поставените процесуалноправни въпроси не обуславят въззивното решение, тъй като съдът не е постановил в него, че не е длъжен да събира доказателства и служебно, нито че е допустимо предоставянето на родителските права да се поиска едва с насрещна въззивна жалба. Съдът се е произнесъл по искането на ищеца за предоставяне на родителските права, направено още с исковата молба, а представените от страните доказателства по делото е счел за достатъчни при преценката кой от тях да упражнява правата върху детето в светлината на неговия интерес. Материалноправният въпрос обаче обуславя въззивното решение, тъй като съдът е постановил упражняването на родителските права на бащата, срещу когото е издадена заповед за защита от домашно насилие. От приложените към изложението на жалбоподателката съдебни решения не се установява твърдението й конкретно по този въпрос да има противоречива практика, но тъй като въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, обжалването следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд