Определение № 95 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение26.03.2021 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на „УНИВЕРС“ ЕАД (в ликвидация), с ликвидатор Е. И. К., чрез адв. Г. Ф. С., за отмяна на влязло в сила решение № 312202 от 12.01.2018 г. на СРС, постановено по гр. д. № 45659/2016 г.. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1538/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски районен съд за предприемане на процесуалните действия по молбата, съобразно дадените в настоящия съдебен акт указания. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Производството по делото е образувано по молба на „УНИВЕРС“ ЕАД (в ликвидация), с ликвидатор Е. И. К., чрез адв. Г. Ф. С., за отмяна на влязло в сила решение № 312202 от 12.01.2018 г. на СРС, постановено по гр. д. № 45659/2016 г.. Молителят обосновава молбата с твърдения за нередовно призоваване по делото, както и за ненадлежно представителство, които твърдения попадат съответно в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Излага подробни съображения, че от връчване на исковата молба, през призоваванията за открити съдебни заседания и до връчване на препис от първоинстанционото решение, книжата са получавани от лица, които не представляват търговското дружество, напротив – част от съобщенията са получени от насрещната страна по това дело, а други от уволнена служителка – М. Н., която има съдебни дела с търговеца – молител. Д. М. Б., чрез адв. А. Р., възразява, че молбата за отмяна е просрочена, както и, че същата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Въпросът за срока по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК е разрешен. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира че твърденията в нея отговарят на действителността. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е дадена защита срещу влязло в сила съдебно решение на страна, която поради нарушаване на съответните правила, е била лишен от възможност да участва в делото или не е бил ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая се твърди порочно процесуално действие, което съставлява пречка решението да влезе в сила – срокът за обжалване започва да тече от датата на връчването му, а в молбата се изтъкват съображения, че връчването на съобщение, че решението е постановено с препис от същото, е нередовно – копие от постановеното решение е получено от М. Н., с отбелязване, че е „офис секр.“ (по същия начин е отбелязвано призоваването на едноличното търговско дружество и връчване на други книжа и чрез противната страна по спора – Д. Б.). Връчването е от 22.01.2018 г., като М. Н. по същото време е била ищца по дело, предявено против „УНИВЕРС“ ЕАД, под № 45660/2016 г. на СРС. Следователно молбата се основава на оплакване, което препятства решението да влезе в сила – ненадлежно връчване на копие от първоинстанционното решение, което е пречка да започне да тече срокът за обжалването му, както и то да влезе в сила. Дали това действително е така, трябва да се провери в редовния инстанционен контрол: а/при подаване на въззивна жалба – тогава администриращият районен съдия, съответно приемащият въззивен съд, извършват проверка за нейната редовност, включително спазването на срока по чл. 259 ГПК; б/при евентуално връщане на въззивната жалба като просрочена - чрез обжалване по пътя на чл. 274 и сл. ГПК. Недопустимо е по пътя на отмяната да се упражняват права, които страната има възможност да реализира в редовния инстанционен контрол. В този смисъл – определение № 250 от 24.09.2020 г. по гр.дело № 2440/2020 г. на IV г.о., определение по гр.д. № 1189/2009 г. на ВКС IV г.о., определение по гр.д. № 1756/2005 г. на VI г.о. на ВКС. В разглеждания случай, предвид естеството на твърдението за допуснато процесуално нарушение, не може да се търси защита чрез извънредният способ за отмяна, който е предвиден само за съдебни актове, които са влезли в сила. Молбата за отмяна следва да се разгледа като въззивна жалба. В заключение, така подадената молба по същество не съдържа твърдение за наличие н обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 303 ГПК. Тя трябва да бъде изпратена по компетентност на СРС, който да прецени нейната допустимост и даде указания за привеждането й в съответствие с разпореденото в чл. 260 и сл. ГПК. В заключение, налага се извод за недопустимост на подадената молба, като такава по чл. 303 ГПК, и на образуваното по нея съдебно производство, което следва да бъде прекратено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение