Определение № 12150 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2025 г.

ВАСПето отделение27.11.2025 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 31414/25.09.2025 г., постановено по адм.д. 9472/2025 г. по описа на Административен съд–София-град. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Оптимум паблишинг“ЕООД срещу определение № 31414/25.09.2025 г., постановено по адм.д. 9472/2025 г. по описа на Административен съд–София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, защото в писмото от 24.07.2025 г., получено от него на 29.07.2025 г. липсва произнасяне по заявлението му от 01.07.2025 г., поради което неправилно АССГ е приел, че по това заявление има изричен, а не мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Иска да бъде отменено обжалваното определение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение, в което иска тя да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, защото търсената информация не е обществена. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Доводите във възражението на ответната страна за недопустимост на частната жалба са неоснователни доколкото се отнасят до допустимостта на първоинстанционното, а не на настоящото производство, поради което и не обуславят основния за прекратяване на производството, образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на делото, по което частният жалбоподател е жалбоподател и има правен интерес да иска неговата отмяна. Правото на частна жалба е упражнено в срок. С обжалваното определение № 31414/25.09.2025 г., постановено по адм.д. 9472/2025 г. е оставена без разглеждане жалбата на „Оптимум паблишинг“ЕООД против мълчалив отказ на кмета на Община Костенец за предоставяне на достъп до обществена информация по негово заявление от 01.07.2025 г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е прекратил производството по делото, защото е приел, че е налице изрично произнасяне от 24.07.2025 г., което не е обжалвано, а и срокът за неговото оспорване е изтекъл към датата на подаване на жалбата на 14.08.2025 г. против мълчалив отказ. Така постановеното определение е правилно. Видно от съдържанието на писмо № 02-00-584-002/24.07.2025 г., получено от представител на „Оптимум паблишинг“ЕООД на 29.08.2025 г. то е издадено по повод на две заявления. Едното е от 28.05.2025 г., а другото е от 01.07.2025 г. като дружеството е уведомено, че не са открити нови документи, различни от тези, които са му предоставени по първоначалното му искане от 05.05.2025 г. Следователно доводите в частната жалба, че изричният акт не се отнася до заявлението му от 01.07.2025 г. не кореспондират с данните и по делото. Изрично трябва да бъде посочено, че от разменената между страните по делото кореспонденция е видно, че се търсят разрешение за строеж, одобрен архитектурен проект, удостоверение за въвеждане в експлоатация („строителни книжа“ по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са за обект, собственост на „Оптимум паблишинг“ЕООД. ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, а не относно достъпа до документи. В съдебната практика е прието, че е допустимо описанието на търсената информация да е напълно конкретно и да се индивидуализира чрез конкретни документи, но се иска и предоставя достъп до обществена информация, а не до документи. С разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от ЗУТ е вменено задължение на кмета на общината да организира поддържането на архив на издадените строителни книжа и регистър на издадените разрешения за строеж. Според чл. 155 от ЗУТ оригиналите на разрешенията за строеж, заедно със заверено копие от одобрения инвестиционен (екзекутивен) проект се съхраняват безсрочно в общинската администрация. Следователно по аргумент от чл. 33 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), кметът е сред органите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, за които е налице задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност или я съхранява, но едновременно с това предоставя достъп до документи под формата на административно обслужване (за което се обичайно предвижда и заплащане на разноски – такса). Разграничението между двете производства произтича както от конкретното съдържание на подаденото заявление, така и от качеството на лицето, което е отправило искането. В случая се искат документи от собственик на недвижим имот, което показва, че възникналите правоотношения не се обхващат от приложното поле на ЗДОИ (чл. 8, т. 1 от ЗДОИ). От тази гледна точка не се налага да бъде обсъждан и друг въпрос, който би имал има значение само по същество на спор по ЗДОИ, но показва, че отношенията не попадат в обхвата натози закон, а именно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, който определя шестмесечен срок за повторно искане за предоставяне на информация и при липса на подобно ограничение за административните услуги. Първото заявление е от 05.05.2025 г., а процесното от 01.07.2025 г., в което на практика се оспорва изпълнението на позитивен акт за предоставяне на документи на електронен носител, за да се обоснове поредното им искане. По изложените съображения обжалваното определение като краен резултат следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати процесуални нарушения. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед окончателния изход на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

9