Решение № 182 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г.

Решение № 182 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 433 от 21.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 12.10.2009 г. по гр. д. № 3439/2008 г. на Софийски градски съд, II "В" състав в частта му по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно ползва ли съсобственикът лично общата вещ, когато пречи на останалите собственици да я ползват съобразно квотите си от съсобствеността. По приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС: Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване на общата вещ е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си. Без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание. С обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд са отхвърлени като неоснователни субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 86 ЗЗД, предявени от Н. И. М. от [населено място] и Р. И. М. - А. от [населено място] против Н. Щ. К. от [населено място] за присъждане на обезщетение в размер на по 2200 лева поради лишаване от ползване на съсобствен имот в периода от 10.03.2006 г. до 10.01.2001 г. и обезщетения за вреди от забава в размер на законната лихва. Прието е, че страните по делото са съсобственици по наследство на недвижим имот в [населено място], съставляващ апартамент № 24 в бл. 213 на [жк]. След смъртта на общия им наследодател К. Щ. К., починал на 23.01.2000 г., ответникът Н. Щ. К. е държал ключа от апартамента. С нотариална покана от 10.03.2006 г., ищците са го поканили да им заплаща обезщетение за ползване на имота, на която покана ответникът не е отговорил, нито е предприел действия по осигуряване на достъп до апартамента, който не е ползвал лично, пребивавайки постоянно в [населено място]. Прието е, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователен, тъй като само личното ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците поражда задължение за заплащане на обезщетение на останалите съсобственици за лишаването им от ползване; че когато съсобственикът не е ползвал имота лично, нито чрез трето лице, обезщетение за ползване не се дължи както на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, така и поради лишаване от ползите от общата вещ. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Н. И. М. и Р. И. М. - А. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 31, ал. 2 ЗС; не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал неправилни изводи, че ответникът не е лишил ищците, съсобственици на имота, да го ползват съобразно правата си. Ответникът по касационната жалба Н. Щ. К. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 31, ал. 2 ГПК за основателни. В съответствие със събраните по делото доказателства, въззивния съд е приел, че страните са съсобственици по наследство на апартамент № 24, находящ се в ж. к. "К. село", [жилищен адрес] ет. II, [населено място]; че след смъртта на общия им наследодател К. Щ. К., настъпила през 2000 г. до месец февруари 2003 г., наследствения имот не се е ползвал от съсобствениците; че от месец февруари 2003 г. достъп до апартамента е имал само ответникът, който е държал единствения ключ от имота, без да го обитава лично; че ищците не са имали достъп до апартамента; че с нотариална покана от 10.03.2006 г., ищците са поканили ответника да им заплаща обезщетение за ползване на имота, на която покана ответникът не е отговорил, нито е предприел действия по осигуряване на достъп до апартамента, който не е ползвал лично, пребивавайки постоянно в [населено място]. Тези факти се установяват по безсъмнен начин от обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 16.06.2008 г. и показанията на свидетеля И. И. Неправилни обаче са формираните изводи по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС - изводите, че съсобственикът ползва общата вещ лично само когато осъществявайки фактическа власт върху вещта, задоволява свои лични нужди; че само фактическото лично ползване на имота води до възникване на задължение за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. С. ползва лично вещта и когато пречи на другите съсобственици да я ползват според правата си, независимо дали той я ползва пряко за задоволяване на лични потребности - невъзможността ищците да използуват общата вещ е в пряка причинна зависимост от поведението на ответника, който ги е лишил от достъп до съсобствения им имот, поради което ответникът отговаря за пропуснатите от ищците ползи на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Предвид доказателствата за отправена от ищците до ответника писмено поискване от 10.03.2006 г. за заплащане на обезщетение поради лишаването им от ползване на общия имот; квотата на ищците от съсобствеността (по * ид. част) и заключението на приетата по делото техническа експертиза за средната пазарна наемна цена на имота за процесния период от 10.03.2006 г. до 10.01.2008 г., възлизаща общо на 6319 лева, дължимото обезщетение е в размер на по 1579,75 лева, която сума следва да бъде присъдена на всеки от ищците на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Като основателна следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава при изпълнението на паричното задължение в размер на законната лихва, възлизаща съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза в размер на по 189,73 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касаторите, ищци по делото, следва да се присъдят направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 1471,40 лева, в т. ч. 301, 40 лева внесени държавни такси; 170 лева възнаграждения за експерти и 1000 лева изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 20.12.2007 г.; 18.09.2009 г. и 26.11.2009 г. с адвокат М. Ш. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение