Определение № 3239 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1848/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2208/26.03.2024 г. на М. Р. Х., чрез адв. П. В., срещу разпореждане № 182/26.02.2024 г. по възз. гр. д. № 355/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 658/29.01.2024 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 203/29.11.2023 г. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следното: С разпореждане № 106/31.01.2024 г. е оставена без движение постъпилата по делото касационна жалба на М. Р. Х., като на жалбоподателя е указано, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с препис за ответната страна, и доказателства за заплатена държавна такса. Указани са последиците при неизпълнение. Разпореждането е редовно връчено на процесуалния представител на страната - адв. В., на 13.02.2024 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 20.02.2023 г., като с обжалваното разпореждане № 182/26.02.2024 г. съдът е приел, че в този срок указанията не са изпълнени. Поради това е постановено връщане на касационната жалба на страната. Разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено. На 26.02.2024 г. в регистратурата на съда е постъпила молба от М. Х., чрез адв. П. В., подадена по пощата на 20.02.2024 г. - в срока за отстраняване на нередовности, видно от пощенското клеймо върху приложения плик. С молбата е представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване с препис за другата страна. В уточняващата молба жалбоподателят е посочил, че е освободен от заплащане на държавна такса, но в случай, че съдът счете, че дадените с разпореждането указания не са изпълнени точно, да му предостави възможност и срок да ги изпълни. При тези данни настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че с молбата, подадена по пощата в последния ден от едноседмичния срок (чл. 62, ал. 2 ГПК), жалбоподателят е предприел своевременно действия по отстраняване на нередовностите, за които е получил указания. Същевременно, безспорно е, че освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото пред първата инстанция е бил починалият в хода на производството ищец – Р. Х., чийто процесуален правоприемник (наследник по закон) е жалбоподателят. Произнасянето на съда по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК касае само лицето, което го е направило, а не процесуалните му правоприемници, които за инстанционното разглеждане на делото дължат на общо основание заплащане на такси и разноски, освен ако са отправили искане и са налице конкретните спрямо тях предпоставки за освобождаване от заплащането на тези разходи. Предвид това, след връщането на делото апелативният съд следва да предприеме необходимите действия по надлежното администриране на касационната жалба, като даде указания и срок на жалбоподателя да внесе дължимата за касационната жалба държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение