Определение № 2211 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 623/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кибис“ ООД, [населено място], срещу разпореждане №2101 от 13.11.2024г. по в.т.д. №950/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е върната подадената от дружеството частна жалба вх.№29281/12.11.2024г. срещу определение №578/12.09.2024г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане като неправилно и да се върне делото на апелативния съд за разглеждане на частната му жалба. Излага твърдения, че седалището на дружеството не се намира на адреса, на който е изпратено съобщението за определението от 12.09.2024г., а този адрес е постоянен и настоящ адрес на неговия управител Р. Б.. Счита, че за да е редовно връчването, същото съобщение е следвало да бъде изпратено до седалището на дружеството в [населено място] и съответно да бъде входирано в неговото деловодство. Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД, [населено място], моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. Препис от определение №578/12.09.2024г. по в.т.д. №950/2023г. на Софийски апелативен съд, е връчен на „Кибис“ ООД, [населено място], на 13.10.2024г. на адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.89, чрез управителя на дружеството Р. Ж. Б., който лично е получил съобщението с приложените към него съдебни книжа. На 12.11.2024г. в Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба от „Кибис“ ООД, [населено място] срещу определението от 12.09.2024г. При тези обстоятелства правилно с обжалваното разпореждане от 13.11.2024г. по в.т.д. №950/2023г. Софийски апелативен съд, ТО, е счел частната жалба за просрочена и е върнал същата. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че определение №578/12.09.2024г. по в.т.д.№950/2023г. на Софийски апелативен съд, неправилно е било връчено само на посочения съдебен адресат, а именно на управителя на дружеството Р. Ж. Б. с адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.89. Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Последователно в практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл.39 от ГПК има предимство пред разпоредбите на чл.38 и чл.50 от ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа / в този смисъл решение №249 от 24.03.2010г. по гр.д.№397/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №529 от 21.06.2010г. по гр.д.№642/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №142 от 13.08.2013г. по т.д.№52/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №561 от 09.10.2015г. по гр.д.№4018/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./ В случая в подадената от него молба от 26.08.2024г. по в.т.д. №950/2023г. на Софийски апелативен съд, жалбоподателят „Кибис“ ООД, е посочил като съдебен адрес на който да се изпращат всички адресирани до дружеството съдебни книжа, призовки и съобщения, адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.89, чрез управителя на дружество Р. Ж. Б.. В молбата изрично е посочено, че дружеството оттегля пълномощията на адвокат С. П. поради липса на финансова възможност да заплати нейния адвокатски хонорар. Следователно извършеното по реда на чл.39 от ГПК на посочения съдебен адресат - управителя на дружество Р. Ж. Б. на адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.89, връчване на определение №578/12.09.2024г. по в.т.д. №950/2023г. на Софийски апелативен съд е редовно и постъпилата на 12.11.2024г. частна жалба срещу това определение следва да се счита за просрочена. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 от ГПК