Определение № 2187 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2353/2023 г.

С разпореждане № 34/07.02.2025 година производството по делото е оставено без движение като на молителя С. К. А. е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да посочи точно и ясно кои са новите обстоятелства, по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, причините поради което не е могъл да узнае за същите в хода на производството, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискана, кога е узнал за тези обстоятелства и да представи доказателства за това, а също така налице ли е станало окончателно решение на ЕСПЧ, с което е установено допуснато при разглеждането на делото нарушение на ЕКПЧОС или на протоколите към нея, кое е това решение и да представи доказателства за това. За да даде горните указания съдът е приел, че производството по делото е образувано по молба с вх. № 25 016 319/13.04.2023 година, подадена от С. К. А. за отмяна на решение № 50 003/30.01.2023 година на Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1199/2022 година. С това решение е отменено въззивното решение № 260 037/04.01.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 8196/2020 година, в частта му, с която Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на А. сумата от 14 1845.67 лева имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 06.03.2018 година до окончателното плащане и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил иска за заплащане на посочената сума, като е преквалифицирал същия по чл. 49 от ЗЗД. В молбата си С. К. А. е изложил съображения, че оспорваното решение представлява недопустим съдебен акт, с който касационния съд, несъобразявайки се със самата фактическа и правна обстановка отменил абсолютно законосъобразно и правилно решение на въззивния съд. Решението било незаконосъобразен съдебен акт, противоречащ на ГПК на Република България и съответно на повечето от конвенциите на ЕС, които страната се била задължила да спазва. Незаконосъобразни били и мотивите към решението. Собствеността върху автомобила никога не била оспорвана от когото и да е. Собственик на автомобила марка „П.“, модел „К.“, с рег. [рег.номер на МПС] бил А. и като такъв имал задължения, които били данъчни. Той бил заплащал данъците за автомобила и дори ги заплащал към настоящия момент. Тези обстоятелства трябвало да са известни на състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о., още повече, че несобственик не заплащал данъчни задължения, а въззивният съд бил определил А. като единствен собственик на автомобила. Имало и нововъзникнали обстоятелства, тъй като и към настоящия момент се заплащали данъци за този автомобил. Заплащането на данъчните задължения за последните три години, представлявало нововъзникнали факти и обстоятелства, които установявали, че А. бил собственик на автомобила. Тези факти и обстоятелства не били известни на съдебния състав на ВКС, ГК, ІІІ г. о. при постановяване на решението му, като имало открити нови обстоятелства, които не били известни до настоящия момент и които не били взети под внимание от съда. Затова било налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Също така имало нарушение на ЕКПЧОС и по конкретно правото на собственост и на справедлив съдебен процес, поради което били налице и основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. След като е преценил, че така посочените в молбата обстоятелства представляват оплаквания за незаконосъобразност на решение № 50 003/30.01.2023 година на Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1199/2022 година, но не водят до основанията за отмяна, посочени от А. като законови разпоредби. Поради това молбата е нередовна и на основание чл. 306, ал. 1 от ГПК трябва да бъде оставена без движение, като на С. К. А. са дадени посочените по-горе указания за отстраняването на нередовностите на молбата. А. е бил уведомен за дадените указания на 18.02.2025 година като в определения от съда срок е подал молба с вх. № 3571/25.02.2025 година, подадена по пощата на 24.02.2025 година. В същата решението, чиято отмяна е поискана е квалифицирано като незаконосъобразен съдебен акт, с който е била изцяло променена и то в ущърб на молителя фактическата обстановка по делото, което водело до недопустимост на решението. След като са изложени нови твърдения за неправилност на съдебното решение по съществото на спора е посочено, че новите обстоятелства са всички събрани гласни и писмени доказателства по пр. пр. 29 834/2012 година, включително разпита на свидетели, извършването на експертизи, с които да се установи дали рамата на автомобила е пренабита или не. При липса на такива експертизи щяло да бъде установено безспорно, че липсва състав на престъпление и автомобилът е иззет от А. незаконно. Въпреки факта, че липсвало образувано наказателно производство, а продължаващото досъдебно производство също било спряно имало наченки на извършено длъжностно престъпление, както и престъпление, с което да се придобие по незаконен начин автомобила, а също така бил осъществен състав на престъпление по чл. 216 от НК и на престъпления срещу собствеността и всичките се прикривали. Твърди се също така, че решението, чиято отмяна се иска се основавало на постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура, което било отменено от горестоящата Прокуратура, с указания за извършването на допълнителни следствени действия. Отбелязани са и цитати от Протокол № 1 към ЕКПЧОС. От посоченото следва, че С. К. А. не е изпълнил дадените му с постановеното по делото разпореждане № 34/07.02.2025 година указания за отстраняване на нередовностите на молбата за отмяна в определения му за това срок. В този смисъл е и становището на ответната страна по молбата, а именно Прокуратурата на Република България, изразено в молба с вх. № 4513/11.03.2025 година. С оглед на това молбата за отмяна се явява нередовна по смисъла на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, като нередовността й не е отстранена въпреки дадените от съда указания в тази насока. Поради това същата трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение