Определение № 4448 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3792/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. Д., чрез адв. Ванкова, срещу Определение №964 от 09.03.2026г., постановено по адм. дело №286/2026г. по описа на Административен съд - Хасково, в частта му в която е оставено без разглеждане искането й за спиране изпълнението на Заповед № ХРД26-ЗП-1/03.02.2026г. на Началник на РДНСК Хасково. С доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуални правила, се иска отмяната му. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението е правилно при следните допълващи мотиви. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Т. Д., против Заповед № ХРД26-ЗП-1/03.02.2026г. на Началник на РДНСК Хасково, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Коминно тяло в жилищна сграда“, извършен в ап. 39, ет. 6, в жилищна сграда, намираща се в [заличен текст] по плана на гр. Хасково /поземлен [имот номер] по КК на гр. Хасково/, с административен адрес гр. Хасково, [адрес], с възложител Р. К. М.. В жалбата се съдържа искане, на основание чл. 166 ал. 2 от АПК, да бъде постановено спиране на изпълнението на процесната заповед. С обжалваното определение, съдът е оставил това искане без разглеждане. За да стигне до този резултат, развил правни изводи, че оспорената заповед, като издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, не е сред изчерпателно изброените в чл. 217, ал. 1 от ЗУТ административни актове, чието обжалване не спира изпълнението им. В нея не е обективирано волеизявление за допускане на предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което с обжалването й се постига суспензивния ефект по силата на общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК, съответно не е налице годен предмет на искане по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране се явява недопустимо. Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт. Законодателят е допуснал две изключения от този принцип – в случаите когато органът, издател на акта, с разпореждане допусне предварително изпълнение и в случаите когато по силата на законова норма е допуснато предварително изпълнение на акта. В настоящия случай издателят на оспорената заповед не е допуснал предварителното й изпълнение, нито съществува правна норма, която да допуска предварително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи. Следователно са правилни изводите на съда, че искането за спиране на изпълнението е недопустимо поради липса на предмет. За пълнота следва да се отбележи, че страни в производството по обжалване на заповед за премахване на незаконни строежи по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ са административният орган – издател на заповедта и лицата - адресати на заповедта, по аргумент от § 3 от Наредба № 13 от 23.07.2001г. Административният орган разполага с оперативна самостоятелност да избере срещу кого от изброените лица да насочи разпоредителната част от административния акт, т. е. на кого да вмени задължението за премахване на незаконния строеж. В настоящия случай, видно от разпоредителната част на оспорената заповед, се вменява задължение за премахване на незаконния строеж единствено на лицето Р. К. М., в качеството му на негов възложител и собственик на апартамент №39, в който е изграден. Жалбоподателят Д. Т. Д. не е собственик на този имот, не участва в административното производство по издаване на Заповед № ХРД26-ЗП-1/03.02.2026 г. на Началник на РДНСК Хасково и не е неин адресат, на който да са вменени задължения по премахването на констатираното незаконно строителство. Трайна е съдебна практика, че в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни са само адресатите на заповедта и административният орган – неин издател. За нея липсва активна процесуална легитимация за отправяне на процесното искане по чл.166, ал.2 от АПК, съответно направеното такова е недопустимо за разглеждане и на това основание. При продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата срещу процесната заповед, съдът следва да извърши внимателен анализ и преценка на допустимостта й. С оглед горното, частната жалба срещу законосъобразността на обжалваното определение е неоснователна, поради което и на основание чл.221, ал.1 във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,