Определение № 5840 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4301/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Тюф Инженеринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. “Павлово“, ул. “Преки път“№ 16-18, вх. А, подадена чрез процесуален представител – адв. Рачева, срещу Определение № 931 от 24.03.2026 г. по адм. дело № 223/2026 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1680/16.03.2026 г., подадена от дружеството против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) гр. София и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди, че в случая разпоредбата на чл. 256 АПК е единственият възможен път за защита.

Посочва, че искането в жалбата му до първата инстанция е насочено към предприемане на конкретни фактически действия, които да осигурят изпълнението на изрично посочени правни норми и по-конкретно: 1. Да бъдат предприети незабавни действия, които да не позволяват информационната система по чл.11, ал. 3 от Наредба Н-32 от 16.12.2022 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата) да допуска за движение пътни превозни средства без спирачни сили на едно или повече колела - съгласно т.1.2.1, б.„а“ от Методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата; 2. Определянето на спирачната ефективност по т.1.2.2 от същата Методика за превозни средства с максимална маса над 3,5 тона да се извършва по метода, предвиден в Стандарт ISO 21069, Анекс А, т.4, б,,е“.

Необоснован и лишен от правна логика, според частния жалбоподател, е изводът на съда, че посочените норми не предвиждат задължение за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за извършване на фактически действия. Задължението за предприемане на такива действия според него произтича пряко от материалния закон и от Устройствения правилник на Агенцията.

Частният жалбоподател излага, че неправилно съдът е приел, че в жалбата му не е посочена правна норма, по силата на която органът да е задължен да извърши конкретно фактическо действие. Напротив, релевантните правни норми са изрично индивидуализирани както текстово, така и чрез конкретното им обозначение съгласно Наредбата - т.1.2.1, б.„а“ и т.1.2.2 от Методиката по чл. 31, ал. 1 от същата Наредба.

Счита, че в приложното поле на чл. 256, ал. 1 АПК, попадат и описаните от него задължения на ИААА.

Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено следното:

„Тюф Инженеринг“ ЕООД е дружеството, което притежава разрешение за извършване на периодични технически прегледи в контролно технически пункт в гр. Белене и управителят, като лице от списъка с технически специалисти, е принуден да подписва Приложение 7 към чл. 38 от Наредба Н-32/2011 г.

Дружеството, счита, че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъществила неоснователни бездействия, изразяващи се в следното:

1. Отказ на административния орган да изпълни критериите за оценка на неизправностите посочени в т. 1.2.1, буква „а“ от Методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата, в случаите, когато при проверката на спирачната система се установи, че ППС няма спирачни сили на едно или по-вече колела.

2. Отказ на административния орган да изпълни изискванията посочени в т. 1.2.2 от Методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата (идентична с методиката в Директива 2014/45/ЕС) съгласно която определянето на спирачна ефективност на пътни превозни (ППС) следва да се извършва чрез спирачен стенд и по метод, отговарящ на изискванията на Стандарт ISO 21069.

Дружеството твърди, че неизвършване на действия за изпълнение на изисквания посочени в т. 1.2.1 (полезно действие) и т. 1.2.2 (ефективност) от Методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32/2011 г. представлява неоснователно бездействие на административния орган.

Направено е искане съдът да се задължи ИААА гр. София да предприеме следните незабавни действия:

• да не позволява информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредбата да допуска за движение пътни превозни средства, които нямат спирачни сили на едно или повече колела;

• определянето на спирачната ефективност по т. 1.2.2. от Методиката (Приложение №5) по чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32 на превозни средства с максимална маса над 3.5 тона, да се извършва по метода посочен в Стандарт ISO 21069, Анекс А, т.4, буква „е“.

С Писмо вх. № 81-00-22-1321/12.12.2025 г. по описа на ИААА гр. София, дружеството е поискало от ИААА преустановяване на извършването на периодични прегледи или да се премахне позиция „подпис печат“ в Приложение 9 към чл. 43а и Приложение 7 към чл.28 от Наредба Н-32/2011 г.

Според дружеството неизпълнението на задълженията на ИААА води до тласкане към извършване на престъпления по Наказателния кодекс – полагане на подпис върху Удостоверение за техническа изправност.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че разпоредбата на чл. 256 АПК не намира приложение в случая. Според съда т. 1.2.1, буква „а“ и т.1.2.2. от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС регламентират изисквания и критерии при оценка на изправността на спирачните уредби на ППС, но цитираните разпоредби не предвиждат никакво задължение за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да извършва фактическо действие, пряко по силата на правна норма, за да се удовлетвори субективно право на жалбоподателя.

С тези мотиви е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил съдебното производство.

Определението е правилно.

Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. В случая се твърди бездействие на ИААА да предприеме действия, 1. които да не позволяват информационната система по чл.11, ал.3 от Наредба Н-32 от 16.12.2022 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства да допуска за движение пътни превозни средства без спирачни сили на едно или повече колела - съгласно т.1.2.1, б.„а“ от Методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата; 2. в резултат на които, определянето на спирачната ефективност по т.1.2.2 от същата Методика за превозни средства с максимална маса над 3,5 тона да се извършва по метода, предвиден в Стандарт ISO 21069, Анекс А, т.4, б,,е“.

В настоящия случай, не е налице бездействие на административен орган, което да попада в приложното поле на чл. 256 АПК. Бездействие, съгласно посочената разпоредба, е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, което произтича пряко от нормативен акт, като това бездействие следва да засяга пряко и непосредствено по неблагоприятен начин правната сфера на съответното лице.

В случая твърденият от частния жалбоподател правен интерес за подаване на искането с правно основание чл. 256 АПК, не е пряк и непосредствен, а опосреден. Твърдяното неблагоприятното засягане на правната сфера на дружеството е поставено в зависимост от евентуалното извършване на престъпление или нарушение от страна на служител на дружеството, а не произтича пряко от описаното в жалбата бездействие от страна на ИААА.

На следващо място, както правилно е приел и административният съд, сочените от дружеството разпоредби - т. 1.2.1 и т.1.2.2. от Методиката регламентират единствено изисквания и критерии при оценка на изправността на спирачните уредби на ППС, но не и задължения на ИААА да извършва определени действия по осигуряване, поддържане и обслужване на софтуера на информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредбата.

Следователно частният жалбоподател не е доказал наличие на задължение за действие на ИААА, произтичащо пряко от нормативен акт, доколкото цитираните разпоредби не предвиждат такова задължение за административния орган.

Защитата по чл.256 АПК е допустима само, когато административният орган не изпълни свое задължение за извършване на фактически действия, произтичащи пряко от нормативен акт, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай.

От изложеното по горе следва извод за правилност на заключението на първоинстанционния съд, че търсената защита от дружеството защита по реда на чл. 256 АПК е недопустима.

С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на 102,26 евро, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, представляващи евровата равностойност на 200 лева.

Така мотивиран и основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение