Определение № 7234 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Г. М., П. Г. К., Л. Г. К., А. К. Ц., К. К. Ц., Р. Д. А. и К. Д. М., чрез процесуалния им представител адв. Михайлов, против определение № 1543 от 20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 400/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Обосновават правният си интерес за оспорване на удостоверението за търпимост, издадено в полза на трето лице, със собствените си вещноправни претенции върху сградата, за които то е издадено. Молят за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират присъждане на разноски. Ответната страна – главният архитект на община Благоевград, оспорва частната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното определение, с молба да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Благоевград е удостоверение за търпимост изх. № 2/14.01.2026г., издадено от главния архитект на община Благоевград, на П. С. С., отнасящо се до селскостопанска сграда със застроена площ около 237,88 кв.м/238 кв.м, находяща се в ПИ с идентификатор 03664.8.33, местност „Валога“, землище на [населено място], общ. Благоевград. С обжалваното определение Административен съд - Благоевград оставя без разглеждане жалбата на В. Г. М., П. Г. К., Л. Г. К., А. К. Ц., К. К. Ц., Р. Д. А., и К. Д. М. против удостоверение за търпимост изх. № 2/14.01.2026г., издадено от главния архитект на община Благоевград и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е подадена от лица без правен интерес от оспорването, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК същата е оставена без разглеждане, а образуваното производство е прекратено. Изложил е съображения за характера на оспорения акт, с който се удостоверяват релевантни факти за заявителя за постигане на определени от закона цели - извършване на сделка, без този акт да засяга права или създава задължения за трети лица. Отбелязал е също така, че на оспорване пред съда подлежи само отказът да се издаде удостоверение за търпимост по жалба на заявителя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Удостоверението за търпимост се издава в производство, в което страни са заявителя и административния орган. Това удостоверение не засяга с правните си последици интереси и права на трети лица, в случая жалбоподателите. Удостоверението за търпимост не подлежи на оспорване. На такова подлежи само отказът за издаването му и то от заявителя, но не и от трети лица. Удостоверението за търпимост по § 127, ал. 1 ПР ЗУТ или отказът за издаването му е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. То се издава във връзка с извършването на правна сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим. Удостоверението не засяга права и законни интереси на трети лица - съсобственици или съседи и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което за същите не е налице правен интерес от обжалването му. Допустимо е оспорването на отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж и то само от заявителя, но не и от трети лица. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение