Решение № 3606 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 434/2021 г.

ВАСV отделение18.03.2021 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 702/2.11.2020 г. по адм. д. № 517/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3606 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 434/2021 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Илиев срещу решение № 702 по адм. д. № 517/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Илиев срещу точка 2 от Заповед № 8121 К-6344/22.05.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която старши инспектор Илиев, началник участък КТ в Участък Славяново към РУ при ОД на МВР- Плевен е временно отстранен от длъжност. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно. Твърди, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано, Възможността за отстраняване не е императивна, като временното отстраняване продължава вече повече от 2 години след образуване на досъдебното производство. През това време са извършвани процесуални действия, няма никакви доказателства да е затруднявал разследването. Твърди, че в случая не било доказано по безспорен начин, че е налице опасност отстраненият служител да влияе върху разкриването на обективната истина. Иска отмяна на решението и отмяна за заповедта. Претендира разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, установил фактическа обстановка, въз основа на която е направил правилни правни изводи. Ц. Илиев заема длъжността началник участък КТ в Участък Славяново към РУ при ОД на МВР- Плевен. По повод предложение рег. № 316 р-16750/20.05.2020 г. на ОДМВР Плевен до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина докато е заемал посочената длъжност е издадена заповед № 8121 К-6344/22.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу Илиев и временното му отстраняване от заеманата длъжнос по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е за участието на служителя в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 282, чл. 294 и чл. 302 от НК. По случая е образувано и наказателно производство – сл. дело № 145/2018 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана Прокуратура и жалбоподателя е привлечен като обвиняем, с взета мярка за неотклонение "парична гаранция". Посочено е, че неправомерното поведение на служителя е станало известно на обществеността, чрез публикации в интернет пространството. Действията му са довели до уронване на престижа на службата, представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Уронено е доброто име на МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При така установеното от фактическа страна съдът направил правилни правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган министъра на вътрешните работи, предвид чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в съответствие с изискването за форма на административния акт. Изложените са мотиви като описание на фактическите и правни основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът е извел изводи, че са налице двете предпоставки за прилагане на тази разпоредба: 1. образувано е дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание "уволнение". 2. служебното положение на служителя би затруднило разследването. Правилно решаващият съд е посочил, че за да е налице втората предпоставка, следва обективно да съществува възможност служителят, с оглед на заеманото от него служебно положение, да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Обосновано е прието, че в случая е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриването на обективната истина. Оспорваната заповед съдържа мотиви. Посочено е, че Илиев разполага с достъп до информационни фондове, в които се обработват лични данни на гражданите, включително на тези, които имат отношение към случая, а предвид законовите правомощия по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателят може да окаже въздействие върху свидетелите. Неоснователно е твърдението, че това са свидетели от предварителното производство. Административният орган има предвид свидетели в дисциплинарното производство. Смисълът на временното отстраняване е да се предотврати възможността да бъде затруднено разкриването на обективната истина. Неотстраняването на жалбоподателя от длъжност от страна на органите от досъдебното производство не може да доведе до извод, че и органът, който образува дисциплинарно производство няма основание да приложи мярката по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Още повече, че основанията за двете производства наказателно и дисциплинарно са различни. Изтичането на дълъг период от време, през който дисциплинарнонаказващият орган не приключва дисциплинарното производство може да послужи за основание да се иска отмяната на временното отстраняване поради нарушаване на принципа на съразмерност. Към момента на издаване обаче на заповедта на 22.05.2020 г. са налице фактическите и правно основания. При липса на касационни основания за отмяна на първоинстанционния съд решение, същото следва да се остави в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1