Определение № 235 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2015 г.

Производството e по чл.274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 437 от 13.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 268/ 2015 г. в частта му, с която е потвърдено определение на Пловдивски районен съд от 07.01.2015 г.по ч.гр.д.№ 17399/ 2014 г. за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20148260400162 на частен съдебен изпълнител рег.№ ***, извършвано въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 10537/ 08.12.2014 г. Жалбоподателят счита, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да уведоми кредиторът – заявител по чл.417 ГПК за направено от длъжника искане за спиране на изпълнението и за съдържанието на понятието „убедителни писмени доказателства” по смисъла на чл.420 ал.2 ГПК. Ответната по частната жалба страна - [фирма], [населено място] - не взема становище. Съдът счита частната жалба за недопустима. Потвърждавайки определението за спиране на изпълнението, окръжният съд е действал като въззивна инстанция по акт, издаден от районен съд в заповедно производство. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Подадената частна жалба се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд