Определение № 200 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2024 г.

от 24.07.2024г. на директора на дирекция Национален парк “Рила“ и е прекратено производството по делото. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда за недопустимост на жалбата. Частният жалбоподател сочи, че съдът. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Директор на дирекция Национален парк „Рила“ изразява становище за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното:

от 24.07.2024г. на директора на дирекция Национален парк “Рила“ като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна е прието, че със заявление вх.№ 94-00-68 от 18.07.2024г. К. К. до Директора на Дирекция “Национален парк Рила“ е поискала да й бъде разрешено от представените й 1375 дка пасища с разрешително за паша № 005624 от 04.07.2024г оставащите извън 275 дка по мярка “Пасторализъм“ от СПРЗРСР 2023-2027г. (за които й е разрешено ползване по 25 дка глава на добитък), да ползва по план за управление на НП „Рила“ за зона многофункционална по 4 дка/глава. Счита, че това е в съответствие с определената от Плана за управление на Национален парк “Рила“ натовареност на пасищата за Национален парк „Рила“. В обжалваното пред Административен съд Хасково писмо изх.№ 94-00-68-

от 24.07.2024г. на Директора на Дирекция “НП Рила“ е посочено, че съгласно Раздел VI норми за паша на утвърдения, със Заповед на Директора на Дирекция “НПР“ № РД-45 от 23.05.2024г., Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024г. за всички пасища определени в Плана, нормите за натовареност са както следва: за едър рогат добитък и коне – 25 дка на глава, а за овце – 4 дка на глава. За да постанови акта си съдът е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1-ал.4 от АПК, а има само уведомителен характер, поради което не подлежи на обжалване пред съд. Допълнително е посочено, че по заявлението на К. К. (ако би било допустимо, макар съдът да намира обратното) единствено би могъл да е сформиран мълчалив отказ, какъвто, видно от уточнението на жалбата, постъпило в съда на 07.10.2024г., не се оспорва. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т.1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Обосновани с доказателствата по делото и съответни на приложимия закон са изводите на първоинстанционния съд, че процесното писмо на директора дирекция Национален парк “Рила“ няма на белезите на административен акт, годен за обжалване по съдебен ред. Писмото е в отговор на искане за определяне на различна натовареност за вече предоставените за паша имоти с разрешително за паша № 005624 от 04.07.2024г, издадено на основание чл. 50, т.5 от Закона за защитените територии, за което няма данни и не се твърди да е оспорено. След преценка на съдържанието му правилно е прието, че с писмото не се засягат непосредствено права и законни интереси на частната жалбоподателка, нито могат да произтекат неблагоприятни правни последици за нея като негов адресат - от органа е предоставена само информация за приложимите норми на натовареност на пасищата в Национален парк “Рила“. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че съдът не е обвързал предмета и характера на подаденото заявление вх.№ 94-00-68 от 18.07.2024г във връзка с писмо рег. № 15-00-73-1 от 27.06.2024 г. на МОСВ. Последното е ирелевантно за настоящия спор, който по изричната воля на оспорващата има за предмет изричен отказ, какъвто в случая не е постановен. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.