Определение № 856 от 21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3437/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК във вр. с чл.407,ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на [община] против разпореждането от 20.05.2014г. за издаване на изпълнителен лист по в.гр.д.№ 18/2014г. на Пернишкия ОС в частта за присъдените с постановеното по него Решение № 100 от 11.03.2014г. разноски за първоинстанционното и въззивното производство в полза на насрещната страна. Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането като поддържа, че е обжалвал въззивното решение с касационна жалба. В частта, с която съдът се е произнесъл по разноските решението има характер на определение, което не е влязло в сила, а правото на принудително изпълнение се разпростира само по отношение на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Частната касационна жалба е подадена в срок и е основателна. Разпореждането в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила и инкорпорирано в решението определение на въззивния съд за разноските, следва да бъде отменено като неправилно. Решението на въззивния съд не влязло в сила- разглеждането на подадената от Общината касационна жалба е насрочено в закрито заседание за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Разпоредбата на чл.404,т.1 ГПК посочва като изпълнително основание само невлезлият в сила акт на въззивния съд по съществото на спора, с който е уважен осъдителен иск. Правото на принудително изпълнение не се разпростира по отношение частта от решението за разноските, тъй като тя има характер на определение, а то не е влязло в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.