Определение № 378 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 28/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Автостъкла“ ООД, подадена от В. Ц. Д. – като съдружник в това търговско дружество, чрез адвокат Д. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 486/02.08.2023 г. по ч. т. д. № 612/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от В. Ц. Д., в качеството ѝ на съдружник в „Автостъкла“ ООД, частна въззивна жалба срещу Разпореждане № 578/26.01.23 г., постановено по ч. т. д. № 174/23 г. по описа на СГС, ТО, 25 състав, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 405, ал. 3 ГПК, чл.406, ал. 1 ГПК и чл. 51 ЗМТА в полза на „Петрич Кобра“ ЕООД срещу „Автостъкла“ ООД. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди, че с другия съдружник - М. Й., притежават поравно дяловете в капитала на „Автостъкла“ ООД, което се управлява и представлява от двамата съдружници при съвместно (колективно) органно представителство, с оглед на което и В. Д. - като съдружник в дружеството, има правен интерес и е активно процесуално легитимирана съгласно ЕКЗПЧОС да защити както членствените си права, така и субективните права на „Автостъкла“ ООД, упражнявайки ги чрез подадената частна жалба. В този смисъл, поддържа, че другият управител не само не предприема съответни действия за защита на правата на търговското дружество, но и активно съдейства за тяхното увреждане, като практически съдружникът В. Д. е изцяло лишена от стойността на дяловете си – поради злоумишленото привидно задължаване на „Автостъкла“ ООД вследствие на симулативните процеси, по които са постановени поредица от арбитражни решения. Ответникът по частната жалба – „Петрич Кобра“ ЕООД, не е подал в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна настоящото частно производство, в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от В. Ц. Д. в качеството ѝ на съдружник в „Автостъкла“ ООД частна въззивна жалба срещу разпореждането, с което въз основа на влязло в сила арбитражно решение е издаден изпълнителен лист. Решаващият съд е приел за неотносима към настоящия правен казус цитираната от частния жалбоподател практика на ЕСПЧ - относно спорния процесуалноправен въпрос, свързан с качеството на надлежна страна в процеса, тъй като тя се отнасяла до правната възможност за предявяване на претенции за заплащане на обезщетение за причинени вреди от нарушаване разпоредби на ЕКЗПЧОС. Счел е, че в настоящия случай от правно значение са установените от българския закон правила за придобиването на качеството страна в процеса. От друга страна, в своята практика ЕСПЧ приемал, че „всеки път, когато интересите на акционер/съдружник са увредени от мярка, насочена към дружеството, именно дружеството следва да предприеме действия за защита“. В настоящия казус дори да се приеме, че е налице възможност от увреждане на интересите на съдружника в резултат на постановеното осъдително арбитражно решение срещу дружеството, с което евентуално може да се намали стойността на неговия дял, то това обстоятелство следва да се преценява с оглед на индивидуалните му права, като този извод (за наличието на такава възможност за представителство) следва да е оправдан от „изключителни обстоятелства“. Въззивният съд е приел за безспорен факта, че срещу „Автостъкла“ ООД са проведени множество арбитражни производства, както и че самите съдружници са се съгласили представителството да се осъществява само заедно. Но бездействието на втория управител и съдружник не би могло да обоснове законосъобразен извод, че са налице „изключителни обстоятелства“ по смисъла на практиката на ЕСПЧ, които дават възможност съдружникът да се приеме за „жертва“ на това нарушение (бездействие) - за него съществуват други правни способи за защита на имуществените му права. Разгледана по същество, касационната частна жалба се явява неоснователна. Съобразно изложените от частния жалбоподател фактически и правни твърдение съдружникът (с паритетно участие в капитала на търговското дружество) не притежава активна процесуална легитимация, самостоятелно – в лично качество, респ. като процесуален субституент на търговското дружество да сезира съда за пряка защита на негови (на дружеството), а и косвено на собствени материални субективни права, вкл. и да иска отмяна на разпореждане на съда за издаване на изпълнителен лист срещу търговеца въз основа на влязло в сила арбитражно решение. Тя не е участник в производството пред арбитражния съд и правата ѝ не са тъждествени с тези на дружеството. Трябва да се разграничават правните субекти, които изграждат персоналния субстрат на търговското дружество (съдружниците/акционерите), от самото изкуствено социално образувание, на което законът е признал правосубектност - адресат на материалноправни норми, респ. носител на материални субективни права и правни задължения). В този смисъл, фактът на притежаване на половината от дяловете от капитала на дружеството не обуславя самостоятелно право на жалба. Не са налице действия на надзорни, вкл. държавни органи, които да предпоставят невъзможност юридическото лице да упражни субективните си правата, за да се признае процесуалната възможност на частна жалба на съдружника срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение. Тъй като дружеството има надлежни органни представители, то може да защити своите права чрез тях, а не чрез съдружника, на когото законът не е предоставил качеството на процесуален субституент на юридическото лице (арг. чл. 26, ал. 2 ГПК). В случай че при възникнала съвместна (колективна) органна представителна власт между неговите управители е налице спор относно управлението и представителството на търговеца, обективно дружеството не би могло да упражни процесуалното право на частна жалба. Едва в случай че юридическото лице действа чрез един от неговите органни представители, следва да се преценява релевантността на цитираната от частния жалбоподател практика на ЕСПЧ – относно обстоятелството дали липсата на съвместно упражняване на процесуални права (колективно от двамата управители) се дължи на неполагане на дължимата грижа от дружеството или поради субективна невъзможност, т.е. поради противоречие между лицата, управляващи и представляващи дружеството. Ако поради определени причини органните представители не могат да действат заедно, съгласно нормативните изисквания, предписани в чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧ, на тази страна, която е юридическо лице, трябва да се предостави ефективен достъп до правосъдие и ефективна правна защита. Съгласно чл. 47 Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОП), която представлява първично право на ЕС, всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на ЕС, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените условия, както и правото да отнася спора до съд, който трябва да бъде разгледан публично в разумни срокове от безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Съгласно чл. 52 ХОП, доколкото съдържа права, съответстващи на ЕКПЧ, приложението им е съобразно ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. А по силата на правната норма на чл. 52, § 3 ХОП правото на ЕС може да предоставя и по-широка защита. Следователно, чл. 47 ХОП не изключва предоставените права на юридически лица. В този смисъл е и Решение на С. по дело С-279/09 г. Следователно, на преценка подлежи обстоятелството дали търговското дружество, което сезира съда, ще получи достъп до ефективна съдебна защита, ако не може да формира воля в предвидени в закона преклузивни срокове, поради спорове между управители и съдружници и оспорване на решенията на Общото събрание, които обективно не могат да бъдат разрешени с влязло в сила решение в преклузивните срокове за предявяване на иск или жалба. В случай че не се намери ефективно правно средство за защита, ще се накърнят правата, гарантирани от ЕКПЧ и от правото на ЕС. Според настоящия съдебен състав е налице национална правна норма, която представлява ефективно правно средство за защита на търговското дружество, а именно следва да се приложи нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК. Но тази правна възможност не е приложима по конкретния казус, тъй като предмет на частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, представлява не прекратително определение на въззивния съд по сезиращ го акт, предявен от един от управителите на „Автостъкла“ ООД (при учредено съвместно органно представителство), а от съдружник на това търговско дружество. Както бе изяснено, тъй като дружеството има надлежни органни представители, то може да защити своите права чрез тях, а не чрез съдружника, на когото законът не е предоставил качеството на процесуален субституент на юридическото лице (арг. чл. 26, ал. 2 ГПК). Следователно, съдружникът, вкл. и с паритетно участие в капитала на търговското дружество не притежава активна процесуална легитимация, самостоятелно – в лично качество, респ. като процесуален субституент на юридическото лице да сезира съда за пряка защита на негови (на дружеството), а и косвено на собствени материални субективни права. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба като неоснователна трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното преграждащо определение като законосъобразно да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение