Определение № 50 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба от 11.02.2020 г. адвокат Н. Р. Н., особен представител на касационния жалбоподател Е. Т. К. – Г., иска от съда да измени размера на определеното му адвокатско възнаграждение, като го увеличи до 1 617 лева. Твърди, че възнаграждението му следва да се определи въз основа на правилото на чл.7,ал.2,т.4 вр. чл.9,ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от пазарната стойност на дела на представляваната от него страна, който е 54 210 лева - 1 /2 от пазарната стойност на имота 108 420 лева. Твърди също, че делото не е елементарно, а е с международен елемент, тъй като представляваното от него лице живее в Германия и се преценяват факти с международен елемент. Подчертава, че трудът на особения представител трябва да бъде зачитан от съда и да бъде ценен като ценност с оглед гарантиране на правото на защита, както и да се съобрази факта, че за написването на касационната жалба е отделил ресурс, време и средства. В писмен отговор от 26.05.2020 г. насрещната страна Л. В. Х. твърди, че молбата е неоснователна, твърди, че особеният представител не е направил нито едно искане или възражение, свързано с правата на представляваната от него страна, което да е прието от съда за основателно. По неговата касационна жалба не е допуснато и касационното обжалване. За да се произнесе по искането настоящият състав съобрази следното. Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Н. Р. Н., който е особен представител на Е. Т. К. - Г. срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която допуснатият до делба имот, е изнесен на публична продан, както и в частта за разноските. Със свое определение № 44 от 04.02.2020 г. по делото настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1928 от 15.03.2019 г. по гр.д. № 7180 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о., но е определил възнаграждение на подалия касационната жалба адв. Н. Р. Н. в размер на 400 лева и е осъдил насрещната страна Л. В. Х. да го заплати, защото е приел, че сумата е трябвало да бъде внесена от насрещната страна, но до момента не е внесена и въззивният съд при администрирането на жалбата не е постановил да бъде внесена. За да определи размера на възнаграждението, настоящият състав е взел предвид фактическата и правна сложност на настоящото производство (касационната жалба се изчерпва с доводи за незаконосъобразно призоваване на жалбоподателката и незаконосъобразно назначаване на неин особен представител в първата фаза на делбата) и е приложил разпоредите на чл.47,ал.6 ГПК и чл.9,ал.2 вр. чл.7,ал.4 от НМРАВ, Така съдът е определил размера на възнаграждението на 400 лева – 2 /3 от определения в чл.9,ал.2 от Наредбата размер от 600 лева. Настоящият състав намира, че действително, разпоредбата на чл.7,ал.4 от Наредбата предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по-малко от 600 лева за всяка фаза. Т.е. независимо, че съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата възнаграждението върху дял от 54 210 лева е в размер на 2 156.30 лева, а 3 /4 от него съгласно чл.9,ал.2 от Наредбата е в размер на 1 617.22 лева, който е по-висок от определения от настоящия състав, предвиденият в чл.7,ал.4 от Наредбата минимален размер е 600 лева. Същевременно съгласно чл.47,ал.6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), но не по-малко от една втора от него. А съгласно чл. 36,ал.2 от ЗА размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Това е наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Т.е. в правомощията на съда е да определи конкретния размер на възнаграждението на особения представител, който не може да бъде по-нисък от една втора от този, който е предвиден в Наредбата – в случая с разпоредбите на чл.9,ал.2 вр. чл.7,ал.4 (за изготвяне на касационна жалба срещу въззивно решение по отделна фаза по делбено дело без процесуално представителство) - 1 /2 от 600 лева, което е равно на 300 лева. Обсъдените разпоредби уреждат именно размера на възнаграждението на положения от назначен за особен представител на страна адвокат труд за изготвяне на касационна жалба за всяка отделна фаза по дело за делба. Определянето от законодателя на този размер означава, че законодателят е съобразил ценността на труда, който процесуалният представител, какъвто е особеният представител, е положил по конкретното дело, което включва вложените ресурс, време и средства и значението на процесуалното представителство за гарантиране на правото на защита. Настоящият състав намира, че като е съобразил фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия на назначения особен представител, е определил възнаграждение над минималния определен размер в рамките на правомощията си, но намира също, че следва да измени определението си, като определи възнаграждение в размер на 600 лева, в съответствие с минималния размер, предвиден в чл.9,ал.2 от Наредбата. Искането за разликата над този размер (600 лева) до претендирания размер 1 617 лева е неоснователно. Воден от изложеното съдът