Определение № 50340 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3325/2022 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.3269224/20.07.2022 на С. Б. Й. и Н. С. Й. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.2422/17.07.17 по г.д.№.118/16 на РС Пловдив /потвърдено с окончателно решение №.260001/4.01.22 по г.д.№.2516/17 на ОС Пловдив/ - с което предявеният от тях иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 вр. с чл.59 ЗЗД /за признаване за установено, че ответникът им дължи сумата 5лв. (част от сума 1800лв.), с която се е обогатил неоснователно за тяхна сметка, преминавайки ежедневно през имот, от който притежават 1/2ид.ч./ е отхвърлен като неоснователен. Сочи се, че е налице ново писмено доказателство – Уведомление с изх.№.22Ю-П-870(3)/20.04.22 на Кмета на р-н Ю.- [община] – което е от съществено значение за делото и с което молителите не са могли да се снабдят своевременно. Моли се за отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски. Ответната страна Е. Б. Г. оспорва молбата; претендира разноски. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, в законоустановен срок, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,