Определение № 60 от 07.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение №16/12.02.2021г. по ч.гр.д.№3704/2020г. на Върховен касационен съд, II ГО подадената от Д. К. П. частна жалба вх.№9918 от 16.12.2020г. срещу определение №200 от 08.12.2020г. по същото дело, допълнена с молба вх.№913 от 03.02.2021г., е върната като недопустима. Изложени са съображения, че контролът върху преграждащите определения на състав на ВКС е ограничен до друг тричленен състав и по-нататъшен контрол върху акта на втория тричленен състав не е предвиден в закона. Взето е предвид обстоятелството, че предходна частна жалба на Д. П. е била върната и съставът, постановил определение №16/12.02.2021г. е потвърдил това връщане, като в определението си от 08.12.2020г. ясно е указал, че то не подлежи на обжалване. Взето е предвид също така, че предвиденият в закона ред за защита на Д. П. срещу подадената от него молба за отмяна на влязло в сила решение отдавна е изчерпан, като са изложени съображения, че подаваните от П. поредица от частни жалби и молби са израз на неразбиране на предмета на тези производства, на изложените от съставите съображения и незачитане на процесуалния ред, в рамките на който се разглеждат жалбите, във връзка с което е и отправеното предупреждение с разпореждането от 25.01.2021г., че тези действия на жалбоподателя нарушават вмененото в чл.3 ГПК задължение на страните да упражняват добросъвестно процесуалните си права. Определението се обжалва с частна жалба вх.№1324/17.02.2021г., подадена от Д. К. П., с искане за неговата отмяна и за служебно съединяване на искове по реда на чл.213 ГПК, описани в молби до председателя на I ГО на ВКС с вх.№5385/08.07.2020г. и вх.№532/21.01.2021г. Поддържа, че след като съставът на II ГО на ВКС се е произнесъл с определение №200 от 08.12.2020г. по подадена от него жалба, то е недопустимо да се произнася отново и при подаване на жалбата срещу това определение. Навежда и доводи, свързани с твърденията му за постановяване на различни, противоречиви решения по спор за един и същи имот между едни и същи страни, с което обосновава интереса си да иска отмяна на влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. С цел приключване на всички тези производства с окончателен акт обосновава искането си за обединяване на делата, посочени в молба с вх.№532/21.01.2021г., като след допускане за разглеждане от ВКС и постановяване на решение делото бъде върнато на друг състав на СРС за продължаване на производството по делбата на четири недвижими имота между останалите живи наследници и собственици по ч.гр.д.№231/1948г., прекратено с разделителен протокол от 26.03.1951г. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.276, ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС. Съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Определенията, с които тричленен състав на ВКС се произнася по жалби, подадени срещу преграждащи определения, постановени от друг тричленен състав на ВКС, са окончателни и не подлежат на последващо обжалване. С определение №200 от 08.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№3704/2020г., тричленният състав на II г.о. на ВКС е потвърдил определение №188 от 02.11.2020г. по ч.гр.д.№1385/2020г. на състав на I г.о. на ВКС. Този съдебен акт е окончателен, поради което правилно подадената от Д. К. П. частна жалба с вх.№9918/16.12.2020г. е върната с обжалваното определение. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че тричленният състав на II ГО, който е постановил определение №200/08.12.2020г., не разполага с правомощието да връща подадената срещу това определение частна жалба. Както е предвидено в чл.275, ал.2 ГПК, по отношение на частните жалби се прилага съответно и разпоредбата на чл.262 ГПК, съгласно която съдът, който е постановил обжалвания съдебен акт, осъществява проверка по допустимостта и редовността на подадената жалба и разполага с правомощието да върне същата. С тази разпоредба на процесуалния закон тричленният състав на II г.о. на ВКС изцяло се е съобразил. Останалите доводи, които се съдържат в подадената от Д. К. П. частна жалба вх.№1324/17.02.2021г., не са пряко свързани с оплакванията му за неправилност на обжалваното определение, поради което и не могат да бъдат обсъждани в настоящето определение – настоящият състав на I ГО на ВКС разполага с правомощия да осъществи контрол само и единствено по правилността на обжалваното определение №16 от 12.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№3704/2020г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение