Решение № 10510 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14538/2013 г.

Решение № 10510 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14538/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1839 от 6.08.2013 г., постановено по адм. д. № 2565/2012 г. Административен съд - гр. Пловдив, ХVIII-ти състав, е изменил ревизионен акт № 241200924/3.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта за дължимите суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., като е намалил дължимия данък от 322 153,25 лв. на 274 202,13 лв. и прилежащите лихви и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., като намалява дължимия данък от 54 936,39 лв. на 4 246,84 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. С решение № 2101 от 8.10.2013 г. по същото дело Административен съд - гр. Пловдив е допълнил предходното решение, като в диспозитива на същото да се чете "данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. се намалява от 54 936,39 лв. на 4 246,84 лв. и прилежащите лихви". Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административен съд - гр. Пловдив в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Веселин Божинов Божинов изцяло. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Срещу допълнително постановеното решение е подадена касационна жалба от Вероника Христодулова - Левова, в качеството й на процесуален представител на Д "ОДОП"-гр. Пловдив, с която моли като допълнение към първоначално подадената жалба да бъде отменено като неправилно и допълнително постановеното решение на Административен съд - гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба Веселин Божинов Божинов от гр. Стара Загора взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Веселин Божинов Божинов от гр. Стара Загора. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив в отхвърлителната му част е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се развиват доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд гр. Пловдив в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. Пловдив не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не неоснователни. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество съдът намира следното: С обжалваното решение административният съд е изменил ревизионен акт № 241200924/3.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 864/16.07.2012 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Пловдив, в частта му за дължимите суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. е намалил дължимия данък от 322 153,25 лв. на 274 202,13 лв. и прилежащите лихви; за 2009 г. е намалил дължимия данък от 54 936,39 лв. на 4 246,84 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Веселин Божинов в останалата й част. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията, които са дали на органа по приходите да проведе ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, критериите, по които е била определена данъчната основа за определяне на данък общ доход за ревизираните 2008 и 2009години. Съдът е описал подробно и събраните в хода на ревизията писмени доказателства и възраженията на ревизираното лице, както и доказателствата, представени при административното и съдебното обжалване. Възпроизведено и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към разглеждане по същество на възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Прието е, че РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. Изложени са и мотиви защо съдът приема, че не са оборени констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и получените доходи от ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансовото състояние за ревизирания период. След това в мотивите е възпроизведена позицията на жалбоподателя относно това какъв паричен ресурс е притежавал към началото на ревизираните периоди - 1.01.2008 г., след това са посочени констатациите на РА за съответните данъчни периоди и определения размер на данъчните задължения. В тази насока съдът е съобразил заключението на вещото лице, което за 2008 г. е приело, че като начално салдо следва да бъде включена сумата от 308 018,18 лв., която е установена по предходна ревизия на физическото лице, приключила с издаването на ревизионен акт № 1311011822/1.08.2011 г. Отделно от това е посочено, че при съставяне на баланса следва да се анализират и съпоставят всички приходи и разходи на годишната основа, като еднократно следва да се обложи годишния финансов резултат, както е приело вещото лице, тъй като съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. На база на това съдът е определил данъка за 2008 г. в размер на 274 202,13 лв., а за 2009 г. в размер на 4 246,84 лв., до които размери е потвърдил ревизионния акт като законосъобразен, а за разликата е отменил същия. Решението на Пловдивския административен съд е частично правилно. По касационната жалба на Веселин Божинов Божинов. Макар и да не е посочено изрично, от изложеното в жалбата се налага извод, че против отхвърлителната част от решението на Административен съд - гр. Пловдив се правят оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че според касатора първоинстанционния съд е следвало да спре производството по делото до приключването на спора по оспорването на издадения предходен ревизионен акт № 1311011822/1.08.2011 г., който има значение за определяне на началния паричния поток към 1.01.2008 г. Направеното оплакване е основателно. При извършена служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че с решение № 7283 от 29.05.2014 г., постановено по адм. д. № 13805/2013 г. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, е оставил в сила решение № 1891/9.08.2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3101/2011 г. С последното решение административният съд е отменил въпросния ревизионен акт № 1311011822 от 1.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1028 от 26.10.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно установените задължения на Веселин Божинов Божинов за Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2004 г. в размер на 39732,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 31385,02 лв. и е изменил РА в частта, относно установените задължения на Веселин Божков за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., ведно с прилежащите лихви, като е намалил определените данъчни задължения, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 211119,74 лв. на 21202,57 лв., ведно с прилежащите лихви от 83066,84 лв. на 8342,ЗЗ лв. и е отхвърлил жалбата му в частта, относно установените задължения за Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 21202,57 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 8342,ЗЗ лв. Този резултат от делото следва да бъде съобразен от първоинстанционния съд, който да изложи мотиви отразява ли се и по какъв начин същото върху определеното начално салдо по процесния по настоящето дело РА към 1.01.2008 г. Отказа да се спре производството е съществено процесуално нарушение. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че в обжалваната му отхвърлителна част решението на Административен съд - гр. Пловдив страда от пороците, твърдяна в касационната жалба на Веселин Божинов Божинов и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от нов състав на същия съд. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-гр. Пловдив. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-гр. Пловдив против отменителната част от решението на първоинстанционния съд се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На практика основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон в два аспекта. Първият е относно начина на определяне на данъчната основа за съответния данъчен период, като според касатора първоинстанционния съд неправилно е определил същата на годишна база, а не чрез съпоставимост на приходите и разходите от отделните периоди. Второто оплакване е относно включването на сумата от 308 018 лв. в състава на приходите за 2008 г., която сума според касатора е била на банков влог и от нея не са били извършвани тегления, поради което същата не следва да бъде включвана в данъчната основа. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и по-специално на разпоредбите на чл. 17 и чл. 48 от ЗДДФЛ е неоснователно. При тълкуването и прилагането на закона първоинстанционния съд се е съобразил с установената съдебна практика, която приема, че и при определяне на данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК данъчната основа следва да бъде определяна на годишна база, а не по отделни периоди от календарната година, както е процедирал органа по приходите при определянето й по оспорения ревизионен акт. Този въпрос е бил спорен между страните и при оспорването на предходния ревизионен акт № 1311011822 от 1.08.2011 г. С цитираното по-горе решение № 7283 от 29.05.2014 г. Върховният административен съд е застъпил категоричната позиция, че макар ревизията да се провежда по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, следва да бъдат съблюдавани правилата на материалния закон, по който се определят тези задължения и че нормата на чл. 48 от ЗДДФЛ данък общ доход върху годишна облагаема база, а не според конкретните разходи и приходи, както е сторено в случая. Направеното оплакване относно включването на сумата от 308 018 лв. в състава на приходите за 2008 г. също е неоснователно. След като в началото на ревизирания период сумата е била налична по банкова сметка на лицето, то тя няма как да бъде изключена, след като е била разполагаема. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив в обжалваната му отменителна/ изменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д "ОДОП"-гр. Пловдив и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По тези съображения следва да бъде оставено в сила и допълнителното решение на административния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,