Определение № 259 от 19.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 59/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Цв. Б. от София против определение № 163/15.12.2009 г. по т.д. № 576/2009 г на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане молбата на Т. Б. за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК на влязлото в сила решение от 28.05.2004 г. по гр.д. № 15504/2002 г. на СРС, като просрочена. Ответникът по частната жалба П. и. банка АД София е подал отговор, че същата не е конкретна и е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно с обжалваното определение е прието, че след като се атакува решение от 28.05.2004 г., което е влязло в сила на 21.06.2004 г., пределния едногодишен срок за отмяна по тогава действуващия чл.232,ал.1 ГПК-отм. е изтекъл на 21.06.2005 г. Молбата за отмяна е подадена във ВКС на 26.01.2009 г. и затова е просрочена, тъй като новия ГПК не възстановява пропуснати процесуални срокове по отменения ГПК. Неоснователно е позоваването от частния жалбоподател на приложеното решение № 16/15.04.2008 г. по т.д. № 146/2007 г. на ВКС-ТК, 5 чл.състав. тъй като се касае за различни дела с различен предмет и различни правопораждащи факти, различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Отделно от това, няма данни кога е подадена молбата за отмяна. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.