Определение № 982 от 29.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 551/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Йотов от град София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Господинова против определение № 3236 от 14.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2711/2022 г. по описа на Административен съд- Варна. В жалбата се излагат съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, поради което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството по него. Ответникът по частната жалба – Общински съвет Варна, не представя отговор по жалбата. Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл.229, ал.1, т.1 от АПК подлежи на обжалване, в предвидения в чл. 230 от АПК срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд- Варна е образувано по жалбата на С. Йотов срещу решение № 1077-2 на Общински съвет-Варна от заседание № 29 от 08.11.2022г., с което е утвърден Правилник за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, както и срещу самия Правилник, определен от жалбоподателя като подзаконов нормативен акт. Административният съд е приел, че жалбата е недопустима. По отношение на оспореното решение на общинския съвет е изложил доводи, че то не подлежи на оспорване, тъй като не представлява самостоятелен административен акт, а обективира одобряването на друг, предварително приет правилник. Правилникът за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, съдът е определил като вътрешнослужебен акт. Приел е, че в конкретната хипотеза не е налице изключението на 2, ал.2, т.3, предл. последно от АПК и издаденият акт не засяга пряко права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, поради което той няма правен интерес от оспорването му. Поради това първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Йотов и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл.221, ал.2, предл. последно във връзка с чл.236 от АПК препраща към тях. Действително решението на общинския съвет, с което се одобрява правилник, приет от Управителния съвет на „Пазари“ ЕАД- дружество с изцяло общинско имущество, което стопанисва и управлява пазарните площадки, находящи се на територията на град Варна, не подлежи на оспорване, доколкото не представлява самостоятелен административен акт от категорията на установените в чл.21, чл.65 и чл.75 от АПК. В тази насока правилно административният съд е приложил по аналогия разрешението, дадено с т.2 на Тълкувателно решение № 3/25.07.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. на ОСС на Върховния административен съд. Правилни и напълно съответни на материалния закон са и изводите на първоинстанционния съд, че и самият правилник не представлява подзаконов нормативен акт. Действително той не отговаря на кумулативните критерии за подзаконов нормативен административен акт, установени в чл. 75 от АПК и чл. 1а от ЗНА. Правилникът е приет от съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД, който е действал в качеството си не на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, а като орган на търговското дружество с изцяло общинско участие. Липсва и законово овластяване за приемането на подобен акт. Следва да се отбележи, че овластяването за издаване на подзаконов нормативен акт по приложението на закон следва да е по силата на разпоредба, която изрично предвижда компетентност на съответния орган за уреждане на материята, уредена в закон. В настоящия случай такава законова разпоредба липсва. Обстоятелството, че този правилник е утвърден от общинския съвет по силата на приетата Наредба за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Варна не обосновава извод, че издател на същия е общинският съвет, както и че правилникът има характер на подзаконов нормативен акт. Приетият правилник не отговаря и на изискването да се отнася за неопределен и неограничен брой адресати. Напротив- отнася се до определен или определяем и ограничен кръг субекти, изрично посочени в него – наемателите на пазарните площадки, стопанисвани от търговското дружество. Най-сетне, правилен е и направеният от първоинстанционният съд извод, че независимо от характера на акта, жалбоподателят няма правен интерес от оспорването му. Правото на обжалване на административните актове е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове (включително и тези по чл.2, ал.2, т.3 от АПК), които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Засягане е налице, когато тези актове нарушават или застрашават права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. Интересът следва да е личен и пряк и е такъв когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая тези предпоставки не са налице. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е собственик на недвижим имот, който е разположен в непосредствена близост до пазарна площадка „Чаталджа“, стопанисвана от „Пазари“ ЕАД- Варна и това му нанася лични вреди, пречейки му да използва пълноценно собствения си имот и това увреждане е трайно и от такова естество, че не може да бъде компенсирано с други средства, например паричен еквивалент. Жалбоподателят не е адресат на процесният правен акт- той не е наемател на търговски обект на пазарна площадка в град Варна. Този правилник по никакъв начин не рефлектира пряко и непосредствено върху правната му сфера, тъй като не засяга негови лични права и интереси, нито му вменява задължения. Твърденията в жалбата, че разпоредбите на правилник, които се отнасят до почистването, организацията на движение, шум, разполагане на обекти и наем на обекти, го засягат пряко, са неоснователни. Жалбоподателят твърди, че увреждането му произтича от това, че Правилникът не регламентира използването за зареждане или почистване на терени извън пазарната площадка и в непосредствена близост до нея, но и не предвижда каквито и да е санкции за неспазване на времето и мястото за зареждане; не предвижда поставянето на пътни знаци регламентиращи времето и местата за използване на терени извън пазарните площадки за зареждане и почистване; наличието на паркинги и възможности за паркиране и престой. Както правилно е отбелязал в мотивите на оспореното определение административният съд, всички тези обстоятелства се уреждат от други подзаконови нормативни актове, действащи на територията на община Варна. Правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, засегнати от административния акт, респ. от неговото предварително изпълнение. Затова и не възниква право на оспорване в полза на лице, чиито лични права и интереси не са пряко засегнати от акта. Възможността да обжалват решенията на общинските съвети в защита на обществения интерес законодателят е възложил на прокурора и на областния управител (чл.16 от АПК и чл.45, ал.4 от ЗМСМА). Наличието на правен интерес от исканата защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и при липсата й правилно и в съответствие със закона административният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение