Определение № 4249 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4261/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. К. Г. срещу разпореждане на заместник-председател на Върховния касационен съд /ВКС/ и ръководител на Гражданска колегия № 171 от 20.07.2022 г. по преписка вх.№ 6499/ 19.07.2022 г., с което е отказано образуването на производство по постъпилата молба вх. № 4876/ 06.06.2022 г., уточнена с молба вх. № 5679/ 30.06.2022 г., подадени от Г. К. Г. за отмяна на следните актове:

1. Постановление от 07 януари 2015 г. за прекратяване на производството по изп.д. № 30295/ 2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд София, потвърдено с решение № 8675 от 15 декември 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 15889/ 2015 г. по описа на Софийски градски съд;

2. Решение № 8675 от 15 декември 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 15889/ 2015 г. по описа на Софийски градски съд в производството по чл. 435 и сл. ГПК, с което е оставена без уважение жалба на Г. К. Г. срещу постановление от 07 януари 2015 г. за прекратяване на производството по изп.д. № 30295/ 2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд София;

3. Разпореждане № 1 от 10 март 2021 г., постановено по изп.д. № 30295/ 2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд София, за оставяне без уважение на искането на взискателя за насочване на изпълнението върху недвижим

имот в [населено място], [улица], потвърдено с решение № 265505 от 24 август 2021 г., постановено по гр.д. № 5476/ 2021 г. по описа на Софийски градски съд;

4. Решение № 265505 от 24 август 2021 г., постановено по гр.д. № 5476/ 2021 г. по описа на Софийски градски съд в производството по чл. 435 и сл. ГПК, с което е потвърдено разпореждане № 1 от 10 март 2021 г., постановено по изп.д. № 30295/ 2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд София.

5. Разпореждане № 1 от 8 април 2022 г., постановено по изп.д. № 30295/ 2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд София, за отказ да се конституират като длъжници по изпълнителното дело наследниците на отказалата се от наследството на П. Л. П. (длъжник по изпълнителния лист) М. Л. Н., потвърдено с решение № 1558 от 23 юни 2022 г., постановено по в.гр.д. № 6009/ 2022 г. по описа на Софийски градски съд.

6. Постановление от 20 декември 2015 г. за прекратяване на производството по изп.д. № 451/ 2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд София, потвърдено с решение от 5 юли 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 5531/ 2011 г. по описа на Софийски градски съд.

Частният жалбоподател поддържа, че по молбата му е следвало да се образува дело, тъй като тя отговаряла на всички изисквания по чл.303 ГПК. Твърди, че П. Л. П. бил негов длъжник, като за принудително събиране на вземанията било образувано изпълнително производство, в хода на което П. починал. С актовете, чиято отмяна иска, било отказано насочване на изпълнението срещу имущество на М. Л. Н. като наследник на П. Л. П. с мотив, че тя се отказала от наследството на П.. Този отказ обаче бил нищожен, защото преди това наследството било прието по реда на чл.77 ЗН, чрез извършено дарение на вещно право върху недвижим имот от П. в полза на Л.. След като наследството било прието, на следващ етап наследникът не можел да се откаже от него, затова бездействията на съдебен изпълнител да насочи принудителното изпълнение за събиране на вземането му срещу имуществото на Л., счита за незаконосъобразен. С тези доводи моли разпореждането за отказ да се образува дело по молбата му да бъде отменено, без да излага каквито и да е съображения по законосъобразността на извода, че посочените актове не подлежат на отмяна.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С подадената молба се иска отмяна на действия и бездействия на съдебен изпълнител или на съдебни актове, постановени по жалби на Г. Г. срещу тези действия и бездействия. С Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, се прие, че отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Сила на пресъдено нещо решенията на окръжните съдилища, постановени по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, нямат. Затова в т.3 на Тълкувателното решение изрично е прието, че такива решения не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища на територията на републиката, включително за настоящата инстанция. А в Тълкувателно решение № 6 от 20.05.2022 г. по тълк.д.№ 6/ 2020 г., ОСГТК, ВКС е изяснено, че актът на несъдебен орган, овластен от закона само с правомощия по принудително удовлетворяване на установени по определен процесуален ред притезателни права, но не и с правораздавателни правомощия, не може да бъде приравнен с този, постигнат в резултат на упражняване на възложена на съда правораздавателна функция, с оглед съвсем различното им естество. Следователно, по отношение на тази категория актове аргументите за недопустимост на отмяната по реда на чл.303 ГПК, приложими към решенията, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител са относими на още по-голямо основание, т.е. след като решението по чл.435 ал.3 ГПК не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК, на още по-голямо основание на такава не следва да подлежи и самото изпълнително действие, законосъобразността, на което е предмет на такова решение. Затова актовете, които Г. Г. оспорва, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК и правилно е отказано образуването на дело по подадената от него молба.

Без каквото и да е значение са доводите на частния жалбоподател по правилността на актовете, чиято отмяна иска. В настоящето производство предмет на проверка е единствено преценката на другия състав на ВКС по въпроса има ли молителят право на отмяна. С потвърждаването на извода, че такова право няма, правомощията на настоящия съдебен състав се изчерпват и той не може да проверява правилността на други постановени в предходни производства актове. Следва да се отбележи само, че твърденията на частния жалбоподател се основават на неправилното разбиране, че едно наследство може да бъде прието преди да бъде открито (т.е. преди наследодателят да почине). Такава възможност българското законодателство не предвижда.

По изложените съображения Върховният касационен съд