Решение № 8075 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от „Аквастрой корект“ ЕООД и „Лео газ 80“ ЕООД подадени чрез адвокат В. Близнакова, против решение № 5222/18.11.2025 г. постановено по адм. дело № 394/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С доводи за неговата неправилност поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК искат отмяната му и, вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваният от тях мълчалив, а впоследствие и изричен отказ. Ответникът – Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на „Аквастрой корект“ ЕООД и „Лео газ 80“ ЕООД против мълчаливия отказ, на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, формиран по молба с вх. № РР-02-87 от 04.03.2025 г. за прекратяване и преиздаване на Разрешително № 31530589 от 11.10.2021 г. за водовземане от подземни води, както и против последвалия изричен отказ, обективиран в Писмо изх. № РР-02-87(9)/05.06.2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. За да постанови този резултат, е приел, че отказите са постановени от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е посочил, че макар собствеността върху имота, в който се намира водовземното съоръжение, да е прехвърлена от „Лео газ 80“ ЕООД на „Аквастрой корект“ ЕООД, титулярят на разрешителното е запазил правото си на ползване въз основа на сключения между дружествата договор за наем. Поради липсата на промяна в лицето, което ползва имота, съответно и водовземното съоръжение, съдът е приел, че не е осъществена предпоставката по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗВ за прекратяване на разрешителното и съответно не са налице основания за неговото преиздаване. Касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата срещу мълчаливия отказ. След образуване на съдебното производство административният орган се е произнесъл изрично по подадената молба с обжалваното Писмо изх. № РР-02-87(9)/05.06.2025 г. С постановяването на изричния отказ мълчаливият отказ е заместен като предмет на съдебен контрол. Поради това съдът е следвало да се произнесе само по законосъобразността на изричния отказ, а не и самостоятелно и по мълчаливия отказ, в който смисъл и дадените му указания с определение № 9433 от 08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9554/2025 г. по описа на ВАС. Ето защо в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В останалата му част решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и при правилно приложение на закона административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) за прекратяване и преиздаване на Разрешително № 31530589 от 11.10.2021 г. Титуляр на разрешителното е „Лео газ 80“ ЕООД. Макар собствеността върху имота, в който се намира водовземното съоръжение, да е прехвърлена на „Аквастрой корект“ ЕООД, на същата дата между дружествата е сключен договор за наем, по силата на който имотът е предоставен за ползване обратно на „Лео газ 80“ ЕООД. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че самото прекратяване на правото на собственост на водоползвателя е достатъчно основание за приложение на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗВ. Разпоредбата следва да се тълкува с оглед целта ѝ — да се прекрати разрешителното тогава, когато титулярят изгуби правната връзка с имота, в който се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение. В случая такава правна връзка не е отпаднала, а е запазена на облигационно основание чрез договора за наем. Правилно първоинстанционният съд е приел, че чл. 79, ал. 2 ЗВ урежда хипотеза, при която новият собственик или ползвател желае да се ползва от правата по издаденото разрешително. В настоящия случай обаче не е налице заместване на титуляря на разрешителното с нов водоползвател. Досегашният титуляр „Лео газ 80“ ЕООД продължава да ползва имота и водовземното съоръжение, поради което не е налице необходимост от прекратяване и преиздаване на разрешителното, отново на негово име. Не се споделя и доводът, че административният орган не е имал основание да преценя дали титулярят е запазил качеството си на ползвател. Органът е длъжен да провери дали са налице материалноправните предпоставки за исканото прекратяване и преиздаване. След като от представените документи се установява, че титулярят на разрешителното продължава да ползва имота, правилно е прието, че процедурата по чл. 79 ЗВ не следва да се провежда. Обстоятелството, че са подадени заявления и от двете дружества, не води до различен извод. Разрешителното за водовземане е индивидуален административен акт, предоставящ права на конкретно определено лице. При липса на промяна в лицето, което ползва имота и съоръжението, не са налице основания разрешителното да бъде прекратено и преиздадено на друго лице, за което не са налице изведените от закона основания. Като е отхвърлил жалбата срещу изричния отказ, административният съд е постановил правилно решение. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение