Определение № 1168 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11288/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРК“ и по молба на изпълнителния директор и председателя на Управителния съвет на "Топлофикация София" ЕАД, с които се иска изменение на определение № 13190 от 18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11288/2025 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Първият искател- ДЗЗД „ГРИЙН ПАРК“ твърди, че разноските, които дружеството е осъдено да заплати на възложителя, макар и намалени от съда, са прекомерни и не съответстват на обема и сложността на предоставената правна защита и съдействие. Вторият искател- изпълнителния директор и председателя на Управителния съвет на "Топлофикация София" ЕАД счита, че разноските, които е направил за юрисконсултско възнаграждение, е следвало да му се присъдят в пълен размер. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че исканията са допустими, като подадени от надлежни страни и в определените за това срокове. Разгледани по същество, те са неоснователно. С определението, чието изменение се иска, Върховният административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на ДЗЗД „Грийн парк“ срещу решение № 917 от 9.10.2025 г. на КЗК по преписка вх. № КЗК-590/24.07.2025 г. и е прекратил производството по адм. дело № 11288 по описа за 2025 г. на Върховния административен съд на основание чл.215, т.5 от АПК. С определението съдът е осъдил ДЗЗД „Грийн парк“ да заплати на "Топлофикация София" ЕАД разноски в размер на 5000 лева. В мотивите си съдът обсъдил дължимостта на разноските при условията на чл.143, ал.4 от АПК. Обсъдил е и направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, приел го е за основателно и присъдил възнаграждение в намален размер от 5000 лева. Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта относно присъдените разноски. В депозираните и от двете страни искания не се сочат нови обстоятелства, установяващи изводи относно дължимостта на разноските и относно основателността на възражението за прекомерност, различни от изложените в определението. Искането на процесуалния представител на ответника в касационното производство за присъждане на разноски пред ВАС за заплатено адвокатско възнаграждение съдът е приел за основателно и доказано, но с оглед на своевременно реализираното от касатора процесуално право по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, е присъдил същото в намален размер. В мотивите на определението си съдът е изложил съображенията си за това, а изложените в исканията обстоятелства не променят тези изводи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 176а, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,