Решение № 9 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 536/2009 г.

Решение № 9 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 536/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. АД-София против решение № 705/16.03.2009 г. по гр.д. № 991/2008 г. на Пловдивски АС, с което се оставя в сила решение № 306/24.07.2008 г. по т.д. № 76/2008 г. на Пловдивски ОС, с което са отхвърлени исковете на касатора, като кредитор на К. инвест ЕО. в н.-Пловдив, против последното и Б. ООД-София за: 1. Обявяване нищожност на извършените от К. инвест ЕО. в н. три плащания на Б. О. общо за 7 170.40 лв. след началната дата на неплатежоспособността до постановяване на решение по чл. 630 ТЗ. Искът е по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ., и 2. Осъждане на Б. О. да заплати на К. ивнест ЕО. в н. сумите: 7 170.40 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и 1 282.18 лв. мораторна лихва. Постъпил е отговор от Б. О., че касационната жалба е неоснователна, който обаче не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 и чл. 287, ал. 1, изр.2 ГПК. ВКС-I т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността плащане, е предпоставка то да бъде признато за нищожно, е решен в противоречие с практиката на ВКС. С обжалваното решение е прието, че за да попадне едно плащане в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, то трябва да е намалило съществуващата към момента маса на несъстоятелността. Това е в противоречие с Р № 733/13.05.2003 г. по гр.д. № 235/2003 г. на V г.о., Р № 1209/31.10.2003 г. по гр.д. № 376/2003 г. на V г.о., Р № 486/20.06.2005 г. по т.д. № 695/2004 г. на I т.о., Р № 402/1.07.2008 г. по т.д. № 115/2008 г. на I т.о. в които е прието, че намаляването на имуществото на длъжника не е предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. В този смисъл е и Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г. на I т.о., което е постановено по новия ГПК. Наличието на тези решения обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно приетото в мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд на РБ. Затова с определение № 590/20.10.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 288 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос в обжалваното решение е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г. на I т.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че не е предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ намаляване на съществуващата към момента на извършване на плащането маса на несъстоятелността. Тъй като е налице задължителна практика на ВКС не е необходимо произнасяне по чл. 291 ГПК. Законодателят е приел с разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност, уврежда кредиторите на несъстоятелността, след като е извършено доброволно от длъжника-арг.чл. 646, ал. 3 ТЗ, и го обявява за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Въз основа на изложеното, решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е отхвърлен, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено по отношение на кредиторите на К. инвест ЕО. в н., че извършените от длъжника К. инвест ЕО. в н. на Б. О. процесни три плащания общо за 7 170.40 лв. след началната дата на неплатежоспособността са нищожни. Упражнявайки правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение, съгласно ГПК и т. 10 ТР 1/2001 г., ВКС-I т.о. констатира, че решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 134, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 170.40 лв., както и 1 282.18 лв. мораторна лихва, е недопустимо. Искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 134, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото, който е предявен от кредитор по несъстоятелността, а не от длъжникът, е недопустим. Недопустимостта на обжалвания съдебен акт в посочената част произтича от обстоятелството, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска за заплащане на процесната главница. Касаторът няма качеството на процесуален субституент- чл. 26 ГПК, тъй като не предявява от свое име чуждо право, а признато му от закона самостоятелно право. Субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката К. инвест ЕО. в н., от чийто патримониум е излязла сумата, подлежаща на връщане. При така конституираните страни не е допустимо съединяването на установителния иск с осъдителен за връщане на даденото-заплащане на сумата обект на разпореждане. Следователно, решението в частта, с която този иск /и акцесорния/ е отхвърлен, трябва да бъде обезсилено, като недопустимо, а производството по посочените искове прекратено съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. И по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС изразена в цитираното Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г. на II т.о., Р № 105/25.11.2009 г. по т.д. № 90/2009 г. на I т.о., които са постановени по новия ГПК. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на касатора сума в размер на 3 913 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, изчислени съразмерно на уважения иск. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът дължи на Б. ООД-София сумата 100 лв. разноски /от адв.възнаграждение/ съобразно прекратяване на производството по осъдителните искове. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ К. инвест ЕО. в н.-Пловдив трябва да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за трите съдебни производства в общ размер на 573.60 лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС-I т.о.