Определение № 930 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6341/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу определение № 705 от 02.10.2014г., постановено по ч. гр.дело № 5449/2014 г. на Върховен касационен съд,ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба с вх. № 1008676/01.03.2013 г. срещу определение № 2152 от 03.02.2012 г. по ч.гр.д. 13805/2011 г. на Софийски градски съд.Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, без да са посочени никакви конкретни пороци,като жалбоподателят се позова на множество правни разпоредби и навежда неотносими твърдения. Ответникът по частната жалба Д. а. „Д.р. и в. з.”е подал отговор, в който я оспорва. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като констатира, че определението е постановено от състав на Върховен касационен съд, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на инстанционен контрол преграждащо определение на касационния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество жалбата е неоснователна,поради следното: С обжалваното определение Върховният касационен съд е приел, че определение № 2152 от 03.02.2012 г. по ч.гр.д. 13805/2011 г. на Софийски градски съд е било предмет на разглеждане по ч.гр.д. 450/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. С определението по ч.гр.д.№ 450/2012 год. ВКС е приел, че определението на СГС е законосъобразно и го е оставил в сила. Следователно с постановяване на определението на касационния съд редът за разглеждане на спора е изчерпан, последващ инстанционен контрол на това определение е процесуално недопустим ,поради което съставът постановил обжалваното определение правилно е приел, частната жалба за процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане. Определенията по чл, 274, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, постановени от въззивен съд, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. В този случай ВКС действа като втора инстанция и определението му е окончателно. Съдебният акт влиза в сила от датата на обявяването му и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Само ако определението на касационната инстанция е първият преграждащ развитието на делото съдебен акт, то подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на основание чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. В настоящия случай Върховният касационен съд е разгледал по същество частната жалба подадена от Д. С. К. срещу определение на Софийски градски съд и с определение по ч.гр.д. 450/2012 г., се е произнесъл по законосъобразността на обжалваното определение, като го е оставил в сила. Определението на ВКС не подлежи на обжалване и правилно с обжалваното определение на ВКС, ІІІ г.о. подадената от Д. С. К. е оставена без разглеждане,като процесуално недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.