Определение № 10800 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. и Л. Г. Г., чрез адв. Георгиев като процесуален представител, против определение № 2567 от 03.06.2026 г., постановено по адм. дело № 640/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество от друг състав на съда. Ответникът – кметът на община Стара Загора, чрез пълномощника си ст. юрк. Бундова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Д. И и Л. Г. Г., с която се иска отмяна на отказ на кмета на община Стара Загора, обективиран в писмо с изх. № 10-11-5211 от 08.05.2026 г., да започне процедура по чл. 210 ЗУТ във връзка с определяне на обезщетение за сервитут на сборен проходим колектор, изграден на основание строителни разрешения № 6/13.01.1987 г., № 14/04.02.1987 г. и № 40/18.03.1987 г., преминаващ през собствения им поземлен имот с идентификатор № 68850.501.2057 по КККР на гр. Стара Загора. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че процедурата за определяне на обезщетение по чл. 210, ал. 2 ЗУТ може да се инициира от кмета на съответната община или от заинтересована страна, като и в двата случая кметът определя комисията, която да определи размера на съответното обезщетение за учредяването на сервитутното право. Обосновава извод, че в случая каналният проходим колектор е изграден през 1987 г., съответно собственикът на имота към този момент е следвало да бъде обезщетен за учредения сервитут. Достига до заключение, че жалбоподателите нямат правен интерес да търсят обезщетение, тъй като към 2017 г., когато имотът е придобит от техния наследодател, колекторът вече е изпълнен и правото на собственост върху имота е ограничено, като няма данни след тази дата енергийното съоръжение да е разширявано. Приема, че в отговора на кмета на община Стара Загора не се съдържа изричен отказ, както и липсват законовите предпоставки за формирането на мълчалив такъв, поради което не е налице надлежен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Излага съображения, че нотариалната покана, по повод на която е даден процесният отговор, не съдържа нарочно искане за започване на процедурата по чл. 210 ЗУТ, а се задават конкретни въпроси, на които административният орган дава отговори. Обосновава извод, че при липсата на надлежно сезиране на компетентния орган не е възможно да се формира мълчалив отказ, както и че писмото не съдържа изрично волеизявление за отказ за образуване на производство за определяне на обезщетение за съществуващия сервитут. Приема също, че за жалбоподателката Л. Г. Г. не е налице правен интерес от оспорването, тъй като не е подател на нотариалната покана, съдържаща въпроси към органа, съответно последвалият отговор не е адресиран до нея. Определението е правилно по следните съображения: Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното писмо не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като не представлява индивидуален административен акт. Съдържащите се в него отговори са дадени по повод нотариална покана от Д. И., връчена на кмета на община Стара Загора чрез нотариус Д. Недялков на 27.04.2026 г. В поканата е уточнено, че е във връзка с наложени фактически рестрикции относно инвестиционните й намерения за поставяне в посочения имот на преместваем търговски обект по чл. 56 ЗУТ, както и предходни забрани за строителство, породени от наличието в него на енергийно съоръжение – колектор. Зададени са четири конкретни въпроса в тази връзка, както следва: 1. Кога, на какво правно основание и с кои конкретен документ е възникнал сервитутът съгласно Наредба № 16 за енергийните обекти в имота й?; 2. Въз основа на кой конкретен документ община Стара Загора фиксира точното местоположение на посочения колектор и определя застроителните граници в издаденото разрешение за строеж за имота?; 3. Защо община Стара Загора не е описала в разрешението за строеж всички подадени към нея документи и технически данни относно имота и намиращия се в него колектор, след като тези документи са послужили като фактическо основание за издаването на разрешението за строеж и определянето на параметрите на застрояване? и 4. Проведена ли е императивната процедура по чл. 210 ЗУТ за определяне на обезщетение за сервитутни права при приемането на новия ПУП в тази зона, а ако не е проведена - на какво основание администрацията прилага ограничителните зони на сервитута спрямо собственика? С оспореното писмо изх. № 10-11-5211 от 08.05.2026 г. кметът на община Стара Загора отговаря на поставените в нотариалната покана въпроси, като дава разяснения относно правната уредба на сервитутите на енергийните обекти, регулационните планове, които предвиждат изграждането на преминаващия през имота колектор, както и строителните книжа, издадени в тази връзка. Уведомява подателката на нотариалната покана, че сервитутните права за колектора възникват през 1987 г., когато същият е изграден, като към този момент се уреждат и отношенията по обезщетяване на собственика на имота, който е придобит от нейния наследодател Г. Г. през 2017 г. При тези данни правилно административният съд приема, че в конкретния случай липсва годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Процесното писмо не съдържа властническо волеизявление, с което се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата му, тъй като има само уведомителен характер. Неоснователно частните жалбоподатели възприемат същото като изричен отказ за започване на процедура по чл. 210 ЗУТ. С него единствено са дадени отговори на зададените в нотариалната покана въпроси. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая не се инициира производство по чл. 210 ЗУТ и същата не съдържа искане за това, с оглед на което не може да бъде направен и извод за наличието на формиран мълчалив отказ по него. След като не е налице надлежно сезиране на административния орган, то за него не възниква задължение по чл. 210 ЗУТ да назначи комисия, респ. да се произнесе относно определянето на обезщетение за съществуващ сервитут. Предвид изложеното крайният извод на съда за недопустимост на подадената жалба поради липсата на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, е законосъобразен. Въпросът относно правото на жалбоподателите да претендират обезщетение за този сервитут в собствения им имот би подлежал на разглеждане в хипотезата на постановен от административния орган отказ - изричен или мълчалив, какъвто в случая не е формиран, противно на доводите в частната жалба, поради липсата на заявено искане. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски за настоящото производство, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят такива на община Стара Загора в размер на 102.26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,