Определение № 3489 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3039/2025 г.

Образувано е по частна жалба от "Ида Трейдинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес] срещу разпореждане (погрешно посочено в жалбата като определение) № 1121/02.09.2024 г. по КАНД № 291/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 1004/ 18.07.2024, постановено по КАНД № 291/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, в частта за разноските пред касационната инстанция. По подробно изложени съображения, относими към допустимостта и правилността на разпореждането, се претендира отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен. Върховният административен съд, шесто отделение, счита частната жалба за недопустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. От данните по делото е видно, че с решение №1004 от 18.07.2024г. по КАНД №20247140600291 по описа на Административен съд – Монтана е оставено в сила Решение № 27 от 23.02.2024 г. постановено по АНД № 20231630201404 на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23/28.08.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ - Монтана, като правилно и законосъобразно. Със същото решение е оставено в сила определение № 127/29.04.2024 г. по АНД № 20231630201404 на Районен съд – Монтана относно оставяне без уважение молбата на „Ида Трейдинг“ ЕООД за изменение на решението в частта за присъдените разноски и „Ида Трейдинг“ ЕООД е осъдено да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана сумата от 100,00 лв. представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. На 19.08.2024 г. е постъпила молба от „Ида Трейдинг“ ЕООД за изменение на решение №1004 от 18.07.2024г. по КАНД №20247140600291 по описа на Административен съд – Монтана в частта за присъдените разноски. С обжалваното разпореждане № 1121/02.09.2024 г. по КАНД № 291/2024 г. по описа на Административен съд Монтана искането е отхвърлено. При така установеното, съставът на Върховния административен съд прави извод за недопустимост на частната жалба, по следните съображения от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), актовете по чл. 58д подлежат на обжалване пред районния съд, а решенията на районния съд на основание чл. 63в от ЗАНН подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. По аргумент от разпоредбата на чл. 223 от АПК касационното решение е окончателно. По силата на чл.228 от АПК за неуредените в глава дванадесета въпроси се прилагат разпоредбите на първоинстанционното производство. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети "Производства пред съда" в глава девета "Общи разпоредби" от своя страна предвижда за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби", се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Нормата на чл. 248, ал.3 от ГПК предвиджда определението за разноските по ал.1 да се постановява в закрито заседание и да се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая предмет на обжалване е разпореждане с характер на определение, с което е отхвърлено искането за изменение в частта за разноските на решение, постановено в касационно производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Предвид горепосочената нормативна регламентация то е окончателно и не подлежи на обжалване. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради изчерпан инстанционен ред за съдебен контрол. С оглед на това доводите на частния жалбоподател относно недължимостта на разноските за юрисконсултско възнаграждение, доколкото се отнасят до спора по същество, не следва да се обсъждат. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение