Определение № 365 от 29.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 626/2026 г.

Производството е по реда на чл.43, т.1 НПК. С определение № 1644 от 3.07.2026 г. съдията – докладчик по нохд №2408/2026 г. по описа на Районен съд-Бургас прекратил съдебното производство и го изпратил по компетентност на ВКС с искане за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: В Районен съд -Бургас е образувано нохд №2408/2026 г. по обвинителен акт срещу Ж. Б. А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 от НК и В. Н. Т. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдията- докладчик по делото прекратил съдебното производство и го изпратил по компетентност на ВКС с искане за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т.1 от НПК, тъй като двамата подсъдими и пет свидетели са с адрес за призоваване в [населено място], други четири свидетели са с адрес в [населено място], един от [населено място] и трима свидетели от [населено място]. С оглед процесуална икономия според съдията- докладчик делото следва да бъде разгледано от РС - Кърджали, тъй като би улеснило участниците в процеса. Запознавайки се с материалите по делото, настоящият съдебен състав намира, че законовите критерии за промяна на подсъдността са налице. Действително, данните по делото сочат, че всички участниците в конкретното наказателно производство са с местожителство извън територията на [населено място]. От приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че двамата подсъдими са с адреси в [населено място], както и пет от общо тринадесет свидетели са с адреси за призоваване в [населено място], а останалите четири в [населено място], трима в [населено място] и един в [населено място], от което следва, че разглеждането на делото от Районен съд- Бургас би създало затруднения по движението на съдебното производство, свързано с призоваването и явяването на лицата, както и би довело до допълнителни разноски във връзка с пътуването до там. В разпоредбата на чл. 43, т.1 от НПК е предвидено правомощие на ВКС да промени местната подсъдност и да постанови разглеждане на делото от друг, равен по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. В този смисъл е необходимо да се подчертае, че законът изисква наличието на очертано множество, в смисъл на съществен и значителен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели в процеса, чието придвижване до съответния съд би създало значителни затруднения. Отдалечеността на участниците в наказателното производство от правораздавателния орган е съществен фактор, който рефлектира директно върху достъпа до правосъдие и до ефективното упражняване право на защита, както е и в настоящия случай. По настоящото дело промяната на местната подсъдност би допринесла за постигането на визираните цели, а това обосновава извода, че искането на съдията – докладчик при по нохд №2408/26г. е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо ВКС заключи, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК предпоставки за промяна на местната подсъдност, поради което прие, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд- Кърджали. Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение