Определение № 2698 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. М. С., срещу разпореждане № 3369 от 16.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1624/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 15835/06.07.2023 г., подадена от С. М. С. срещу определение № 1662 от 26.06.2023 г., постановено по същото дело. С това определение е потвърдено разпореждане № 10185 от 11.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1418/2023 г. на СГС, с което е върната частната жалба на С. срещу определение № 4349/04.04.2023 г., постановено по същото дело на СГС, с което съдът е прекратил производството на основание чл. 130 ГПК. В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е нищожно, тъй като на жалбоподателя е връчено заверено фотокопие от него. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба с вх. № 15835/06.07.2023 г., подадена от С., поради невнасяне на държавна такса за разглеждането й. Разпореждането е постановено от съдията-докладчик в съответствие с правомощията му, изразени в чл. 275, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК; същото е изготвено в писмен вид и е подписано, като недвусмислено изразява волята на съда. Затова обжалваният акт не е нищожен. Връчването на С. на препис от обжалваното разпореждане също не води до нищожността му, тъй като страните в гражданското производство получават съобщения за връчване на постановените от съда актове, към които се прилага именно препис от тези актове. В допълнение, по същество определението е правилно, доколкото съдът е изпълнил правомощието си да върне частната касационна жалба поради нейната нередовност – тъй като в дадения от съда срок не е заплатена изискуемата държавна такса за разглеждането й, а такава държавна такса се дължи на общо основание от всеки жалбоподател, който не е освободен от внасянето й с изричен акт на съда. Жалбоподателят е останал задължен да заплати държавна такса за разглеждане на частната жалба, предмет на настоящото производство, поради което същата следва да бъде събрана принудително на основание чл. 77 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,