Определение № 4084 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. М., чрез адв. Ч. Т., против въззивно определение № 757/21.03.2024 г. по частно гражданско дело № 655/2024 г. по описа на Апелативен съд София. С него е потвърдено определение на СГС, с което е оставена без уважение молбата на С. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима по нейна жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, извършени по изпълнително дело № 20228440401196. Жалбоподателят излага съображения за неправилност Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, изключен от касационен контрол. С. М. е подала жалба против действие на съдия изпълнител, с правно осн. чл. 435, ал. 2 ГПК. Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е във връзка с освобождаване от държавна такса за разглеждане на горната жалба. Производството по чл. 435, ал. 2 ГПК приключва в една инстанция, като съдебното решение е окончателно – чл. 437, ал. 4 ГПК. На обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд подлежат само актове, постановени в производството по чл. 435, ал. 2 ГПК, попадащи в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, между които е и това по чл. 83, ал. 2 ГПК. От своя страна определенията на апелативния съд са окончателни, съгласно разпореденото в чл. 274, ал. 4 ГПК. Неправилното указание на апелативния съд, че актът му подлежи на обжалване, както и последващото администриране на частната касационна жалба, не обвързват настоящия състав, който е длъжен и сам, служебно, да провери допустимостта на обжалването. При изложените съображения, така подадената частна жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, съдът