Определение № 102 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 834/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Р. П. срещу определение № 260033 от 22.1.2021 г по въззивно ч.гр.дело № 36/21 г на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено определение от 27.11.2020 г по въззивно гр.дело № 2359/20 г на Окръжен съд-Пловдив, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на дело С-262/20 г на Съда на Европейския съюз. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно е незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР не взема становище по същата. От данните по делото се установява следното: Ищецът Г. И. Н. от [населено място] е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР обективно съединени искове за заплащане на сумата 1649, 32 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и мораторна лихва за забава върху претендираната главница в размер на 222, 28 лв за периода 1.4.2017 г-10.2.2020 г. С решение от 2.9.20 г, постановено по гр.дело № 2184/20 г на РС-Пловдив, първи граждански състав исковете са изцяло уважени.Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника по делото, като с определение от 27.11.2020 г, постановено по въззивно гр.дело № 2359/20 г производството по същото е спряно до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20 г.Определението е потвърдено с от АС-Пловдив с определение № 260033 от 22.1.2021 г по въззивно ч.гр.дело № 36/21 г. Срещу това определение е постъпила частна касационна жалба от ищеца Г. Н., която настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Такива са решенията с цена на иска до 5 000 лв- за граждански дела-чл.280 ал.3 т.1 предл.1 ГПК.В настоящия случай предявените искове са с цена под 5 000 лв, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.На такъв, следователно не подлежи и въззивното определение, с което е потвърдено определението за спиране на производството по делото. Поради изложеното подадената частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение