Определение № 331 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1681/2018 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Г. В. Д. против Определение № 207 от 11.05.2018г., постановено по в.ч.т.д.№ 189/2018г. на Пловдивския АС, І състав, с което в производство по молба по чл.83,ал.2 ГПК е оставено без уважение искането на Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадената от него частна касационна жалба вх.№ 3562/26.04.2018г. С настоящата частна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и несправедливо по изложени съображения. Частната жалба е депозирана в срок, но е неоснователна. Както е констатирано в обжалваното определение, Г. Д. е роден през 1987г., т.е. същият е в трудоспособна възраст. Не декларира обстоятелства за влошено здравословно състояние, препятстващо полагане на труд и реализиране на доходи. Посочва, че не няма доходи, но не установява обективни предпоставки за невъзможност да получава средства от трудова дейност. За да бъде уважено искане за освобождаване от държавна такса на основанието по чл.83,ал.2 ГПК, не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а необходимо тя да няма изобщо такава възможност, още повече, че в случая таксата е в размер на 15 лв. Частната жалба следва да се остави без уважение. На основание чл.77 ГПК Д. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса за настоящото частно производство 15 лв., която не е събрана По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.