Определение № 2477 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1675/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба срещу определение № 68 от 09.01.2026г. по в.гр.д.№ 683/2025г. на Апелативен съд София, с което в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на адв. Ж. Д. - процесуален представител на ищцата, за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е осъдена да заплати на адвокат Д. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. Искането е определеното от 1 000 лв. и присъдено в размер на 90.91лв., възнаграждение да бъде съобразено и признато в размера на минимално посоченото в Наредба № 1/2004г. В частната жалба увеличаването на размера на определеното възнаграждение е аргументирано със съображенията, че след като въззивният съд е уважил частично подадената чрез пълномощника адвокат Д. въззивна жалба на ищцата и е увеличил размера на застрахователното обезщетение с още 10 000лв., върху този размер следва да се определи адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. Насрещната страна застрахователно дружество „ДаллБогг живот и здраве„ АД не е взела становище. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По въззивната жалба на ищцата, представлявана по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв. от адв. Д., въззивният съд е увеличил обезщетението за неимуществени вреди с още 10 000лв., като жалбата за разликата до претендираните 200 000 лв. не е уважена. Определено е възнаграждение от 1 000лв. със съображенията, че отречената теза не подлежи на отчитане при определяне на размера на възнаграждението, а този размер зависи от изхода на спора и следва да се редуцира до сумата 90, 91 лева. По искането по чл.248,ал.1 ГПК съставът на САС е изразил разбирането, че отсъстват обективирани в молбата факти, обстоятелства и доводи, които да обосноват преосмисляне на размера на определеното възнаграждение и подхода за остойностяване на адвокатския труд. Съставът на ВКС счита частната жалба за неоснователна. Неправилно обжалващата страна обвързва размера на възнаграждението, което счита, че следва да й бъде заплатено за защитата във въззивното производство, единствено с размерите по чл.7,ал. 2 от Наредба №1/2004г. без да държи сметка, че съгласно задължителната практика на СЕС, посочените в Наредбата суми не са задължителни за съда, а могат да бъдат единствено ориентир за определяне на справедливо по размер овъзмездяване на осъщественото процесуално представителство. Критериите, очертани от практиката на ВКС при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото и справедливо по размер адвокатско възнаграждение, са разяснени в утвърдената и последователна практика на касационната инстанция и те са съответно приложени в обжалвания акт. Присъдената от САС сума не е резултат на неправилно определена съобразно критериите за разумност и справедливост оценка на адвокатския труд, а на редукция на възнаграждението, дължимо само за постигнатия краен резултат на спора пред въззивната инстанция, а в случая определеното възнаграждение съответства на една единадесета от този резултат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.